С българската футболна легенда разговаря Петя Желева

Има срещи, които не се случват всеки ден, и не се забравят. Христо Стоичков, който отдавна е част от футболната вечност, си спомня са срещата си с папа Франциск, който е фен на футбола. Роден в Буенос Айрес, Светият отец израства в кварталите, където футболът не е просто спорт, а живот. Още като момче е фен на "Сан Лоренцо" – отбор, основан от свещеник. Любовта към играта никога не го напуска, макар че в младостта си играе рядко заради здравословни проблеми.

Като глава на Римокатолическата църква папа Франциск не спира да се среща със спортисти и да вдъхновява. Преди три години на терена на Ватикана част от това вдъхновение става и българската легенда Христо Стоичков. 

Христо Стоичков се е срещал с много легенди в живота си, но какво почувства, когато застана лице в лице с папа Франциск?

Беше изключителен ден за мен. Това е човек, който допринесе през последните години най-много за мира, за уважението, за обичта. Никога не раздели хората. За мен беше привилегия да бъда във Ватикана. Да имам шанса да му поднеса макар и скромен подарък - копие от златната топка, която много го зарадва. Голяма личност! Отиде си един човек, който обичаше спорта. Винаги сме се стремили да бъдем близо до него, когато ни е канил на някой благотворителен мач, както беше последния път, когато бяхме в Рим, за да играем в памет на Марадона. Той подари на всеки от нас специална топка. Имам и друг специален подарък от него с неговия подпис. Имам фланелката от мача. Това са неща, които остават в Залата на славата. Той беше голям човек. Изключително добър, искрен. Човек, който обичаше хората.

Спомняш ли си кои бяха първите ви думи един към друг?

Няма как да си спомняш ...думи един към друг. Подарих топката и той много се зарадва. Погледнахме се в очите и това беше достатъчно.

Ако сега можеше да му кажеш нещо, което тогава не успя, какво би било то?

Само една дума - благодаря! Благодаря за голямото сърце, което има към всеки един човек. Мисля, че това е достатъчно.

Папата беше аржентинец. Съвсем естествено, предвид произхода си, обичаше футбола. Имаше любим местен отбор. Говорили ли сте си за футбол?

Аз мисля, че като всеки аржентинец, той се гордееше с това, че Аржентина стана световен шампион. Знаете колко много пъти Марадона е бил при него. Един човек, който е тръгнал от Аржентина и е стигнал до най-престижното място в своята кариера. Един любител на футбола – знаете, "Сан Лоренцо" му е на сърцето. Генерално бих казал, че той обожаваше всеки един спорт – не само футбола.

Спортистите често се уповават на Бог. Какво е вярата за теб? Какво ти дава?

Аз съм много вярващ! Естествено, че е нужно хората да вярват. Вярата ти дава устрем, победи. Когато бяхме в Рим и останахме насаме с него, само спортисти, той каза: “Вярвайте и успявайте!” Това са неговите думи.

Кога за последно се помоли истински, от сърце, и за какво беше молитвата?

Всяка сутрин. Да съм здрав. Нещо да ме боли се моля, че не ме ли боли – не е добре работата. 

Смяташ ли, че човек трябва да стигне върха, за да открие колко е важна вярата или тя му е нужна най много още преди да е стигнал до него?

Първо ти трябва да вярваш, а когато вярваш и следваш своите мечти всичко идва само по себе си. От малък съм бил така. Вярвал съм, че един ден ще стигна до най-високото стъпало. Следвал съм си моите мечти и затова съм горд там докъдето съм стигнал.  

ВСИЧКО ЗА КОНЧИНАТА НА ПАПАТА И КАКВО СЛЕДВА ЗА ВАТИКАНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Последвайте ни