Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Мексико е цвят, изкуство, култура и пищни традиции. А семейство Кало е олицетворението им пред света. Един от най-великите художници на нашето време – Фрида Кало, разчупи представата за смело изкуство. Наричана изстрадал гений, но и жена с пъстър личен живот, тя се превръща в икона и до ден-днешен ликът ѝ е изрисуван по стотици сгради, предмети и дори тела. А нейната пра-племенница – Кристина Кало, се грижи наследството ѝ да е добре запазено, а историята ѝ – разказана без филтър и без измислени сюжети. Прочутият фотограф Кристина Кало, наследницата на Фрида, която е приела за своя мисия да разпространи истината за великата художничка, споделя с уеб редактора Цветина Петкова неразказани истории специално за българската публика. 

РЕКОРД: Продадоха картина на Фрида за почти 35 милиона долара (ВИДЕО)

Здравейте, г-жо Кало! Много ви благодаря, че приехте да ни гостувате, със съдействието на посолството на България в Мексико. Току-що се връщате от Франция, как прекарахте там? Знам, че сте пътували по работа.

Да, тъкмо се върнах от работно пътуване в Европа. Все още се опитвам да се адаптирам към часовата зона, защото има 8 часа разлика. 10 дни бях във Франция все пак, ще ми е нужно време.

Вие сте известен фотограф, но във вените ви тече и артистична кръв. Какво беше детството в семейство Кало?

Честно казано, детството ми беше като на всяко друго дете, но бях заобиколена постоянно от книги, музика и изкуство. С баща ми Антонио Кало прекарвахме много време извън града. На него много му харесваше да лови риба, да пътува с колата си и да опознава нови места. Така че определено имах много щастливо детство.

Току-що сте пристигнали от Франция, където сте правили онова, което обичате най-много - прекрасни снимки. Кое беше най-впечатляващото нещо, което успяхте да заснемете?

Пътувах много и заснех различни любопитни кадри, но сред най-интересните беше дипломирането на випуск дърводелци. Това се случи във френската провинция на баските. Оказа се много впечатляващо, защото когато им дават дипломите, има много ритуали, които съпровождат церемонията, включително изпълнение на песни и носене на специални костюми. Дори се оказа, че две от момчетата там са участвали в реставрацията на „Нотр Дам”. 

Чупене на кости и нечовешка болка: Разказ на мъжа, който удължи ръста си оперативно

Важно ли е за вас пейзажът или човекът на снимката да има история, за да решите да го увековечите?

В моята работа като фотограф аз имам два принципа – първият е, че правя документална фотография. Често заснемам традиционните празници на Мексико и техните специфични ритуали. Другата страна на моята работа е много по-лична - развивам постепенно проекти, изграждам изображения. Последният такъв пример беше моята автобиографична изложба в галерия „Патрисия Конде“ – „Израснах под сянката на дърветата“.  В нея разказах за детството си. Тя беше представена и в галерия в Будапеща. Когато става дума за документална фотография обаче, ми се иска да се потопя напълно в темата и да науча всичко за нея, за да мога да усетя снимките. Тогава фотографията придобива много по-различен смисъл - разговаряш с хората, които заснемаш и преживяваш историите им, не е просто едно щракване на бутон.

А коя снимка е най-ценна за Вас?

Мисля, че няма една такава специална снимка. Това е така, защото когато се отдам на един конкретен проект, винаги си имам любими снимки. Мога да кажа, че няколко фотографии от всеки проект остават в съзнанието ми, защото с времето аз съзрях като артист и търся различни подходи в работата си – има неща, които преди ми харесваха, а сега вече не толкова.

Как се зароди страстта Ви към фотографията? Има ли общо с това Вашият прадядо Гийермо Кало, който е мексикански фотограф, известен с документалната си работа върху колониалната архитектура?

Моето влечение към фотографията се зароди от баща ми, който се занимаваше с това, най-вероятно гледайки как работи именно Гийермо Кало. Сякаш занаятът се беше пренесъл през поколение. Когато бях на около 10-11 години, баща ми за пръв път ме покани в „тъмната стаичка“, където проявяваше снимките си. За мен това беше магически момент. До онзи момент мистериозната забранена стая стоеше заключена, за да нямаме достъп до химическите субстанции, използвани при работата със снимките. Наричахме я тайна, защото се чудехме какво се случва там. Помня отлично и до ден-днешен, че поставих бял лист в проявителя и се разкри изображението на една снимка, която баща ми беше заснел. За мен това беше истинска магия. Казах си, че като порасна, искам да правя магия като татко. Оттогава нямам никакво съмнение какво искам да работя. За жалост, баща ми почина, когато бях едва на 13 години, а той - само на 42, така че нямах възможността да ме обучи изцяло. Един приятел на семейството ме научи как да правя и проявявам снимки. След това вече учих фотография в школата в Мексико Сити. Довърших образованието си, прекарвайки една година в Мадрид.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Момчето чудо, което знае 400 езика (ВИДЕО)

А какво е нужно за един фотограф, за да стане добър в професията си? Талант и усет, а не само здрава работа?

Във фотографията има няколко фактора, които са важни. Първият е техниката, която трябва да научиш. Определям го като сравнително лесно, като например - да се научиш да готвиш. По-трудното е  да създадеш собствен визуален език. Всички сме правили и правим снимки, но професионалистите се опитваме да кажем нещо специално чрез тях. Да изградиш собствен стил, който да те отличава, е много важно, а също и да имаш добър усет и знания за композицията.

Фрида Кало създава 150 произведения, чрез които разказва трудния си живот, белязан от болест и ужасен инцидент; от връзката ѝ с Диего Ривера; от нейната политика, феминизъм и любовта ѝ към културата. Когато е една на 18, автобус, в който Фрида пътува, бил блъснат от трамвай. Тя била сериозно ранена, с няколко счупени кости и наранявания на гръбначния мозък, които я приковали към леглото за дълго. Трябвало да претърпи 32 операции. Имала специален статив, който я улеснявал да рисува от леглото си, както и огледало, чрез което виждала автопортретите си.

„Изобразявам себе си, защото прекарвам много време сама и защото съм субектът, който познавам най-добре“, казва тя.

Предполагам, че дължите името си на баба си, която е сестра на великата Фрида Кало. Какво Ви е казвал баща Ви за нея? И какво е това, което светът не знае за Фрида, а трябва?

Тъй като баща ми си отиде внезапно, когато бях едва на 13 години, имам по-скоро ежедневни спомени с него. По онова време не се говореше така за Фрида, както сега. За мен в онези дни тя беше просто една моя леля, част от семейството. Знаех, че е художничка, но тогава изобщо не беше толкова известна, а баща ми не разказваше истинската ѝ история, защото бяхме още деца. За обществото тя беше съпругата на Диего Ривера. Спомням си обаче много добре един разказ на татко за случка с Фрида, на която бил свидетел. Били са заедно на кино и докато се редили на опашка, за да си купят билети, тя била облечена в одежда, типична за Теуантепек, т.е. хората в Мексико Сити не се обличат така. Всъщност става дума за празничен тоалет. Това я правело доста екстравагантно изглеждаща в киното и станало причина за подигравки от страна на жена. Тя нарекла Фрида „смешна“, но леля ми се изправила срещу нея и ѝ ударила шамар с думите: „Ако имаш нещо да ми казваш, кажи ми го в лицето, не зад гърба“. Това се е запечатало в съзнанието ми и така си изградих образ на една силна жена, която умее да се защитава. Това е първото ми усещане за Фрида Кало.

А как Диего Ривера е повлиял на кариерата ѝ?

Мисля, че връзката на Диего и Фрида е много интересна, на първо място, защото тя поддържа свой собствен стил - работи най-вече по автопортрети. Любопитно е да кажа, че това идва от баща ѝ Гийермо Кало – един невероятен архитектурен фотограф, който обичал да снима себе си. Разбира се, тъй като ѝ се е налагало да прекарва много време в леглото сама със себе си, е рисувала субекта, който най-добре познава. Диего Ривера, от своя страна, след завръщането си от Париж и повлиян от кубизма и други артистични течения, започва да работи по темата за мексиканизма в своите стенописи. Рисува исторически персонажи, фолклорни мотиви, както и обикновени хора от пазара. Това, което прави творбите на Фрида уникални, е, че тя никога не променя стила и вижданията си за изкуството. Не се е повлияла от Ривера, макар че е осъзнавала важността му за мексиканската култура и изкуство. В личния живот на Фрида обаче той е имал значителна роля. Диего е бил прочут артист, с доста контакти в средите, което е позволило на нея да бъде по-лесно забелязана. Близостта ѝ с него я отвежда в САЩ, във Франция. Тя е пътувала и се е запознавала с много хора чрез съпруга си.

Вие, освен нейна наследничка, сте и най-добрият познавач на изкуството ѝ. Има ли още какво да се анализира в работата ѝ? Намират ли се предмети, които са ѝ принадлежали?  

Мисля, че едва ли ще бъдат открити повече нейни вещи, които не са били известни досега. Повечето лични притежания на Фрида са събрани в нейния музей в Мексико Сити – Синята къща. През 2005 г. беше отворена една стая, която стоеше заключена по инструкции на Диего Ривера. Той беше забранил обектите да се изнасят отвътре в продължение на над 40 години след смъртта му. Вътре имаше кутии с лични вещи на Фрида. Например болнични престилки, както и корсети, които са ѝ поставяли, за да поддържат гърба ѝ изправен. Сред любопитните находки имаше още писма, лекарства и снимки. Фотографиите, съхранявани в музея, са над 3000. Мисля, че в днешно време много трудно може да изникне нещо ново, но дори това да се случи, много внимателно трябва да се провери дали не е фалшификат.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Мишел Тирабоско – виртуозът, който свири не с ръце, а със сърце (ВИДЕО)

Смятам, че най-важното за Фрида е да се доближим максимално до анализа на творбите ѝ, а не да се задълбаваме толкова в личния ѝ живот. Дълги години нейните биографии и записки се концентрираха върху любопитните и доста „жълти“ твърдения за живота ѝ, например - дали тя и Диего са имали любовници. Това са маловажни неща, имайки предвид какво изкуство е оставила след себе си. Считам, че трябва да изучаваме Фрида Кало от гледна точка на нейната интелигентност.

Напълно съм съгласна, прочела съм три нейни биографии и твърде малка част от тях се концентрират върху творчеството ѝ. И в този смисъл, коя е любимата ви картина на Фрида?

Имам две много любими нейни творби. Първата е „Моята рокля виси там“ (1933). Тя я създава в периода, в който пребивава в САЩ и отразява копнежа ѝ по родината. Затова символично, чрез роклята, тя казва: „Духът ми е там, в Мексико“. Другата ми любима нейна картина е „Автопортрет на границата между Мексико и САЩ“ (1932). На нея е облечена с розова рокля и е разположена в центъра на платното. От едната ѝ страна е американският пейзаж - фабрики и димящи комини, а от другата е Мексико – с няколко предиспански фигури и пирамиди. Така Фрида прави визуално сравнение между двете страни. Тя е по средата, защото през 30-те години ѝ се налага да придружава Диего Ривера по време на ангажиментите му да рисува стенописи в Ню Йорк и Сан Франциско. Тези две творби ме докосват най-силно, защото чрез тях Фрида показва как отлично борави с метафората и символизма. В следващите ѝ картини, които са по-близки и фронтални, малко се губи метафоричното, чрез което проявява забележителния си интелект. Фрида е била запалена читателка, интересувала се е от анатомия и ботаника, била е жена с всестранни интереси.

Завладяваща изложба разкрива света на Фрида Кало (ВИДЕО)

Вие участвате в документалния филм "Frida. Viva la Vida". Това ли е най-истинската история, която описва живота ѝ? Сред филмовите интерпретации и биографичните книги на Фрида, коя е най-голямата лъжа, която сте чувала?

Мисля, че във всяка от историите има доза истина, но и исторически грешки. Давам пример: в първия филм за нея, дело на мексикански режисьор, се твърди, че Троцки е убит с картечница, но това не е вярно. Всъщност оръжието на убийството е брадва. Обикновено тези, които стоят зад филмовите интерпретации, решават да заложат на пикантното. Зрителите ги интересува животът на Фрида, физическите ѝ недъзи, любовните ѝ връзки. Разбирам, че това е комерсиално, но не това е важното за Фрида. Участвала съм като сътрудник в много биографични проекти за нея, последният от които "Frida. Viva la Vida". Той разказва историята ѝ по красив начин. Режисьор е перуанката Карла Гутиерес, която направи огромно проучване, а гласът зад камера всъщност чете думите на Фрида, от нейните писма. Затова много ми харесва методът на разказване.

Най-голямата лъжа, която съм чувала за Фрида, със сигурност ще те разсмее. Това е твърдението, че е била много добра готвачка  – това е огромна заблуда. Една от книгите, посветени на нея, съдържа множество мексикански рецепти. Истината е, че Фрида Кало изобщо не е могла да готви. Всъщност тази книга е наречена „Празниците на Фрида“, с акцент върху кулинарията, изцяло с търговски мотиви, а рецептите вътре са на Лупе Марин – втората съпруга на Диего Ривера, която наистина е била много добър готвач. Тя понякога е посещавала дома на Фрида и им е готвела. За да продават книгата, са заблудили читателите, но не е вярно, че моята пралеля е можела да готви. Друго доказателство за думите ми е кухнята в Синята къща, която е прекрасна, но в нея не се е трудила Фрида.

Ако сега пред вас беше Фрида, какво бихте искала да ѝ кажете?

Това е прекрасен въпрос, който досега никой не ми беше задавал. Благодаря ти за него! Мисля, че преди всичко бих я попитала какво смята тя за цялата „фридомания“, която е завладяла света. Дали ѝ харесва това, което се случва? Аз лично не съм съгласна с някои неща, които виждам в цялата комерсиализация около името ѝ. Мисля, че е ужасно, че образът ѝ е станал нарицателно за един вид икона, но малцина знаят за нейното изкуство. За тях Фрида е просто доходоносен бизнес, по цял свят образът ѝ се продава много добре, но колко от купувачите знаят коя точно е тя и какво е сътворила приживе? Така че би ми било изключително интересно да я попитам какво би казала за употребата на нейния лик. Понякога питат мен дали целият този бизнес би ѝ харесал, а аз няма как да знам, но мисля, че по-скоро не.

Да, и според мен малцина знаят всъщност истината за Фрида, но ги привлича красивият ѝ, цветен лик и стил, затова искат да притежават нещо „от нея”.

Мисля, че заради това, че Фрида се е обличала с типично фолклорни мексикански носии, се е превърнала в олицетворение на мексиканизма. Затова жените от мексиканските провинции се идентифицират с нея и е разбираемо. А в чужбина хората го приемат като екзотика. Многократно съм питала случайни хора, които носят тениски и чанти с образа на Фрида, какво знаят за нея. За тях това е едно популярно и модерно изображение. Същото важи и за Че Гевара, например.

Ексклузивно за българския ефир: Тя руши бариери и пише история (ВИДЕО)

Снимки: gettyimages

Да, именно затова една от целите ми е да популяризирам изкуството на Фрида, за да знаят повече хора важното за нея и приноса ѝ за изкуството. Знам, че има специална причина фамилното име Кало да се е предала на вас. Затова ще попитам предвид силната ви връзка с вашата баба – какво означава за Вас фамилията Кало?

На пръв поглед фамилията Кало е като всяка една друга, но е станало световноизвестно заради Фрида, а и още преди това заради баща ѝ Гийермо. Макар че дълго време той биваше засенчен от славата на дъщеря си, в последните години излизат негови публикации и се говори все повече за приноса му във фотографията. Така че, разбира се, за мен е голяма гордост да нося фамилията Кало, която е нарицателно за любов към Мексико и е втъкана в културата на страната.  Същевременно е и огромна гордост, защото макар да имам своята кариера на фотограф, често говоря за постиженията на Фрида и баща ѝ, които са част от световната история на изкуството.  На хората им е интересно какво е станало с фамилията Кало, с какво се занимаваме наследниците ѝ в днешни дни. Аз съм била куратор на няколко изложби на Фрида, а съм представяла и свои експозиции, свързани с нея и нейните изображения. Както ти спомена, хората трябва да опознаят Фрида от друга гледна точка, не от тази на комерсиалността и масовото възприятие за нея.

Не мога да не попитам дали сте идвали у нас. Какво знаете за България?

Никога не съм посещавала България. Но имам една изненада за теб. През 2006 година един мой приятел, италиански композитор и музикант, ми подари диск на „Мистерията на българските гласове“. Той е един от любимите ми, омагьосана съм от музиката в него. Стори ми се най-красивата и необичайна музика, която съм чувала. Не знам много за историята на България, виждала съм снимки от прекрасната ви природа, но ще се радвам един ден лично да я видя и да я заснема.

Какъв чудесен финал на този разговор. Благодаря Ви за оказаната чест да проведем един непринуден и приятелски разговор!

И аз благодаря, до нови срещи!

Целия разговор гледайте във видеото!