Парламентът прие единодушно Отчета за дейността на БТА за 2024 г.

Парламентът прие единодушно Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция (БТА), включващ и финансов отчет за 2024 г. Подкрепиха го 149 народни представители от всички парламентарни групи. В пленарната зала беше генералният директор на БТА Кирил Вълчев. "Успехът на БТА е и ваш успех", обърна се той към депутатите преди гласуването на доклада.

Отчетът е внесен на 30 април т.г. съгласно изискването на Закона за Българската телеграфна агенция.  В документа се посочва, че 2024 г. е третата година, в която достъпът до новините на БТА е свободен. Миналата година са предприети допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на сървърите и домейните.

В държавния бюджет за 2024 г. Народното събрание предвиди допълнителни 2 милиона лева за възнаграждения за укрепване на капацитета и дейността на БТА и нейните кореспондентски бюра. БТА вече е попълнила кореспондентските си бюра в България, с изключение на тези в областните градове Габрово, Кърджали и Силистра, където агенцията все още търси втори кореспондент. От септември 2024 г. кореспондентите на БТА в страната започнаха системно отразяване на заседанията на общинските съвети.

През 2024 г. БТА въведе в експлоатация 30 електрически автомобила за кореспондентите в страната и репортерите в София, както и 10 хибридни автомобила за кореспонденти в чужбина и централата в София за по-дълги пътувания, както и два микробуса за колективни пътувания за събития и обучения.

Влезе в експлоатация нов външен асансьор до Националния пресклуб в София на последния четвърти етаж на сградата, до който преди имаше достъп само по стълби, както и нов паркинг със зарядни станции за електрическите автомобили. Обновени бяха входовете на сградата на агенцията с достъп за хора с увреждания и инсталирани две вътрешни електрически стълбищни платформи за достъпност за хора с увреждания до Националния пресклуб и Мултимедийния център „МаксиМ” в София.

С цел популяризиране на свободния достъп БТА продължи работа за разширяване на системното присъствие в социалните мрежи.

Новият сайт и новата организация на работа в БТА гарантира разграничаването на прессъобщенията от журналистическите материали. Броят на официалните съобщения, изпратени и публикувани от БТА през 2024 г. нараства с 20% на 27 307 в сравнение с 22 716 през 2023 г. 

През 2024 г. БТА продължи да работи за развитие на темите, териториите и формите на разпространяваните от БТА над 210 000 информации годишно, се посочва още в отчета на Агенцията.

Създадени са 12 нови рубрики, сред които на английски език рубрика „Свят” и рубрика „Архивите на БТА” за всекидневно популяризиране на събития и личности от България по повод годишнини чрез архивите на БТА, както и на български и английски език рубрики „България на Олимпиадата в Париж 2024”, три рубрики „ВОТ” за изборите за Европейски парламент на 09.06.2024 г. и за предсрочните парламентарни избори на 09.06.2024 г. и 27.10.2024 г.

Броят на снимките в емисиите на агенцията нарасна над 20% спрямо 2023 г. и 9 пъти спрямо 2020 г., а видеоматериалите - почти два пъти спрямо 2023 г. и над 9 пъти спрямо 2020 г., пише още в доклада.

Списание ЛИК продължи да излиза отново редовно всеки месец след възстановяването му през 2022 г. и през 2024 г. бяха издадени 12 редовни броя, от които три и на английски език. Със съдействието на Националната художествена академия БТА създаде шрифт ЛИК.

БТА откри Национален пресклуб в българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови на Антарктида. Открит беше и Национален пресклуб с постоянен щатен кореспондент в Белград, Сърбия.

През 2024 г. завърши изграждането на национални пресклубове - кореспондентски бюра във всички областни центрове с откриването на нов Национален пресклуб в Монтана, преместването на Националния пресклуб в Кюстендил и продължи откриването на национални пресклубове в по-големи градове, които не са областни центрове, с откриването на Национален пресклуб в Троян. В пресклубовете на БТА се състояха 1980 пресконференции и събития, се посочва в отчета.

Освен изборите за Европейски парламент с кореспонденти във всички столици на държавите членки на Европейския съюз, БТА отрази и изборите в съседните на България държави - Гърция, Република Северна Македония, Румъния и Турция, а също и изборите във Великобритания, Германия, Индия, Съединените американски щати, Франция и Хърватия.

БТА организира Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса, Болград и Измаил в Украйна, където има големи български общности. Темата беше „Медии и общност“, а форумът се проведе в хибриден формат - присъствено и онлайн, с участието на журналисти от 14 държави, включително България. От 19 до 21 юни 2024 г. на фона на сигнали за тревога и бумтящи генератори за електричество се състояха три панелни дискусии.

От миналата година архивите на БТА са преместени в климатизирани помещения. Около 35% от снимките и много от бюлетините са дигитализирани. Направена е читалня, информационен център. Обновена е и новинарската стая (news room) на БТА. Ремонтирани и оборудвани са двете бомбоубежища в сградата на агенцията в София.

"Успехът на БТА е и ваш успех. Вие подкрепихте най-важната стратегическа цел - отварянето на свободния достъп до БТА, вие подкрепихте БТА да бъде платформа за истинските новини, ясно разделени прессъобщения от журналистика, вие подкрепихте БТА да бъде платформа за знание от всички региони на България", заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев преди гласуването на отчета в парламента.

Пред депутатите Вълчев отбеляза, че благодарение на подкрепата им, БТА е в сътрудничество с 50 регионални информационни агенции, като това е възможност България да присъства в тези страни, а и тези страни да присъстват с новини от извора. "Вие подкрепихте и четвъртата стратегическа цел - да бъдем общност", каза също Кирил Вълчев. 

"БТА разпространява 8000 новини от българските общности в чужбина. През 2021 г. бяха 243. Най-сетне подкрепихте, всички управляващи, чрез Плана за възстановяване и устойчивост, цифровизацията, подреждането на архива, за който стана дума", каза Кирил Вълчев. 

"Ще се възползвам от добрите думи, които чух, за да се обърна към вас, с молба за подкрепа към българските медии", каза генералният директор на БТА.  "Подкрепата за БТА е подкрепа за медиите, които не могат да си позволят голяма кореспондентска мрежа, не могат да си позволят източници от чужбина, за които се плаща или най-малкото трябва да се използват преводачи и редактори", посочи той и добави, че има нужда от по-сериозна подкрепа, както за самата БТА, така и за българските медии.

"Възнагражденията на хората, които работят в БТА, са около средната заплата за страната, но в сравнение със сферата на образованието, където са 125%, очевидно е добре да се мисли за изравняване на журналистическите възнаграждения с тези за учителите", отбеляза Вълчев. По думите му е добре и да се помисли изобщо за програма за подкрепа на обществените медии, не само на финансираните от държавния бюджет. "Нужни са програми за подкрепа на частните медии, на качествената журналистика, особено на регионалните медии, защото БТА на много места е единственият източник на информация", добави Кирил Вълчев.

"Добре е да се помисли за системна подкрепа на българските медии в чужбина", посочи Вълчев и добави, че повечето от медиите там едва съществуват, а понякога съществуват благодарение на финансирането от чужди държави, което, по думите му, е обидно за българската държава.

"Най-сетне е добре да се мисли и за присъствието на България в медиите, като бъдат направени програми за чужди журналисти, които имат интерес към България, такива, впрочем, в миналото е имало", отбеляза Кирил Вълчев. 

В заключение той отбеляза, че на днешния ден има обяснение за тези съгласия, които бяха постигнати в парламента. "Днес се отбелязва света Емилия – това е единственото име, което означава две неща – на латински означава "съперник", на старогръцки означава "съзвучие", посочи Вълчев и коментира, че с гласуването за Република Северна Македония депутатите са демонстрирали как в съперничеството си българите можем да имаме съзвучие.