Хилядолетната загадка на джуджетата: Мистичните мегалити на Индия

На пръв поглед Хайри Бенкал изглежда като всяко друго село в Карнатака – потънало в зеленини между хълмове, мангови горички и полета с тухлени пещи, предаде Би Би Си. Но след 90-минутен преход до хълма Морияр Гуда („Хълмът на джуджетата“ на местен диалект) погледът се отваря към плато, разпръснато с почти 1000 мегалитни структури на повече от 2500 години – една от най-старите и мащабни некрополи в Индия.

Николай Овчаров за корените на българите, Монголия и Перперикон

Разположени сред гранитни образувания, каменните „домове“ и кръгови плочи напомнят сцени, директно излезли от роман на Толкин. Още по-впечатляващи са естествени скулптури от скали, които, макар да изглеждат на ръба на рухване, остават непокътнати хилядолетия. В някои камери се откриват скални навеси с червени охрови рисунки от около 700–500 г. пр. Хр., изобразяващи дивеч и свещени животни – сцени, чието значение е изгубено във времето.

Археолозите предполагат, че това е било древно ритуално или погребално място, но точната му роля остава загадка. Въпреки че Стоунхендж е по-известен, Индия има около 3000 документирани мегалитни обекти, включително този край Хайри Бенкал, който разказва за битки с бойни брадви, ездачи на коне и свещени животни.

Самият обект обхваща около 20 хектара с ориентировка изток–запад, което предполага церемониално или астрономическо значение. Най-внушителни са огромните правоъгълни долмени с капак и странични стени, групирани около плитък воден басейн, който вероятно е бил природен и впоследствие разширен при добив на камъни. Бял и розов воден лотос покривал малкото езерце в деня на посещението – сцена, достойна за картина на Моне.

Местната легенда говори за мистичен народ „морияри“ – джуджета, изградили мегалитите с необикновена сила и техническа способност, тъй като върховите отвори на някои долмени са преполирани до съвършенство. Как обаче малки хора са могли да преместват тези масивни камъни?

Много изследователи, сред които архитектът д-р Шрикумар Менон и учените Диша Ахлувалия и Мѝра Айер, допускат, че легендите може би отразяват паметта за изчезнал вид, подобен на хомо флорезиенсис – „хобити“, населявали Азия преди десетки хиляди години.

Хайри Бенкал остава неизвестен извън Южна Индия и често бива засенчен от Хампи – храмовият комплекс от списъка на ЮНЕСКО, намиращ се на 42 км южно и привличащ хиляди туристи. Само 20–30 души посещават мястото месечно извън сезона, сравнимо с над милион посетители годишно за Стоунхендж. Ахлувалия подчертава, че за съхранението му е нужна по-добра документация, защита и образование, докато Айер предупреждава, че туризмът без надзор може да доведе до още по-големи щети.

През последните десетилетия много мегалити са пострадали от вандализъм и търсачи на съкровища, а също така и от природни сили и липса на поддръжка. „Хилядолетни камъни, чиито истории не разбираме, биват често разрушавани“, казва Мѝра Айер.

Със своята сурова красота и неразгадани тайни Хайри Бенкал остава едно от най-интригуващите монументални открития в Индия – праисторическо чудо сред огнен рустика, скрито сред зелени хълмове.