Водоемите и цялата приказна картина около тях са красиви, но островите от торф вътре са истинското съкровище

Летим над Родопите, окъпани в цветовете на лятото. Под нас е един от феномените на планината, който от години удивява учените. На пръв поглед седемте Чаирски езера са просто изящни перли, пръснати сред тучните поляни и острите възвишения. За науката обаче, тези останки от древно свлачище на 2 милиона години са истинско съкровище.

"Дотам и обратно": Мистерии в Родопите - древното светилище Харман кая (ВИДЕО)

С група експерти на Българска фондация „Биоразнообразие” поемаме на експедиция, за да се разровим в миналото на Чаирските езера и да разкрием тяхната тайна. Водоемите и цялата приказна картина около тях са красиви, но островите от торф вътре са истинското съкровище.

''Торфените мъхове натрупват в себе си и задържат въглерод повече от всички гори, взети заедно. Здравето на планетата зависи от тях. установено е, че ако се унищожи торфище, то връща в атмосферата толкова въглеродни емисии, колкото авиацията и корабоплаването взети заедно", каза Румяна Иванова от фондация “Биоразнообразие”.

Торфищата заемат незначителните 3 процента от Земята. У нас те са миниатюрни точки на картата, което ги прави безценни. Чаирските езера са едно от тези кътчета. В хода на своите изследвания учените са установили безброй редки и защитени видове растения и животни, чийто живот зависи от влажната зона.

''Почти всичко, което учените намират тук, го има в Червената книга. Например много редки водни кончета. Ихтиолозите откриха златиста каракуда, която също е в Червената книга. Прилепите също се оказаха редки. Дори има такива, които идват от Гърция, хранят се тук и се връщат", допълни Иванова.

„Дотам и обратно”: Четирите сезона в Родопите (ВИДЕО)

По повърхността на торфения мъх виждаме едно от редките растения-хищници в България. Толкова е малко, че, ако не ти го покаже някой, няма как да го забележиш в зеленината.
Насекомоядното растение Росянка. Храни се с малки насекоми. Те се улавят във власинките, които от своя страна се затварят.

Разговаряйки с Румяна Ивановa, всъщност стоим именно върху един от торфените острови в Чаирските езера. Там, където учените в момента провеждат научните си изследвания.

"Колкото и да е изумително, тези бели борове, които не им е мястото тук, всъщност растат без почва - в мъха. И надолу има, правили сме изследвания с уреди, между 7 и 11 метра вода", разкрива Иванова.

Белите борове са един от проблемите, с които учените трябва да се справят. Дърветата имат дълъг корен, способен да закотви острова. Освен това са тежки и биха могли да потопят острова.

"Тук имаме шанс да сме в хипотеза на чистата наука. Правим експерименти с различни неща. Например направихме го с една интересна европейска методология със зелен чай. Той се разгражда както и мъха. Заложили сме на много места по острова пакетчета чай. Те са предварително прецизно измерени. След една година ще ги измерим пак. Ще измерим по този начин количеството въглерод, който те са използвали и задържали", обясни още Румяна Иванова.

От различни точки се събират данни за нивото, температурата и химическия състав на водата. Освен всичко това, Спас Узунов от фондацията търси азотни и фосфорни замърсители, наследени от човешкия фактор в близкото минало на района.

"В миналото районът е използван за интензивно земеделие. Отглеждали са се доста култури, които са били торени. Вероятно самото торфище е акумулирало известно количество замърсители. Това са уязвими екосистеми. Дори малки промени в средата могат да повлияят негативно", разказва той.

"Заедно с Българска Фондация “Биоразнообразие” ние се спряхме на този проект, защото торфищните острови на Чаирските езера са уникални местообитания. Учените дават информация, че те са естествени депа за въглероден диоксид от атмосферата. От друга страна това са местообитания на уникални видове и на многообразие - растително и животинско. Вярваме, че този проект ще събере необходимата научна информация, така че да дадем ясни правила за управление, за опазване на подобни местообитания, не само в района на Чаирските езера, но и на други места в България", споделя ръководителят “Устойчиво развитие” Петя Манастирска.

Учените ще попълнят голяма празнота в научните данни за торфищата. И със сигурност ще е отправна точка за местната общност, за местните и централните власти при съхранението и защитата на подобни безценни природни кътчета.

„Дотам и обратно”: Каменни великани на 70 милиона години край село Реселец (ВИДЕО)

Бъдещето на Чаирските езера в Родопите е свързано и с туристите. Този оазис на красотата, в който растителният и животинският свят процъфтяват, трябва да е достъпен за всички. Вече е в ход почистване на водните огледала там, където това е възможно, за да се открие по-добра панорама за преминаващите туристи.

"Първоначално мислехме, че папурът притиска торфения остров и го ограничава. После направихме научно откритие в някаква степен, че папурът всъщност служи като скелет. Сега търсим вариант да изчистим папура в частта, където е дигата, за да могат хората по-ясно да виждат водата, торфения остров", споделя Румяна.

Туристите ще се любуват на неповторимата гледка. В района ще има информация. Проектът предвижда събраното знание за езерата и всичко около тях в илюстрирани информационни табели, които да направят разходката около езерата в пълноценно познавателно преживяване.

Последвайте ни