По-строги мерки: Какви наказания грозят водачите, причинили смърт на пътя

Нови, по-строги, мерки за контрол на пътя и превенции на инцидентите – какви наказания ще грозят водачите при катастрофи с пострадали и защо адвокатите поставят справедливостта на закона под въпрос, и доколко има опасност съвестните водачи на пътя също да попаднат под ударите на закона?

„С тези правила водачите ще са поставени пред два избора – или да пътуват с автобус, или да са готови да изтърпят присъда от поне десет години. Преди, за изпълнение на тези разпоредби се считаше, че водачът трябва изключително да е допринесъл за произшествието или да го е предизвикал – като например, да е бил с алкохол в кръвта по това време”, каза в ефира на предаването „Здравей, България” адвокатът Елица Буенова. Според юриста, при изключителни и смекчаващи вината обстоятелства, рискът би могъл да бъде минимизиран, но наказателният член за подобни изключения рядко се използва в съдебната практика.

По думите ѝ след промените се предвиждат наказания, с диапазон от десет до двадесет години за предизвикване на ПТП по непредпазливост, като в наказанията влизат и утежняващи вината обстоятелства като употреба на алкохол, превишена скорост, телесни повреди или смърт, предизвикани след произшествието.

Доклад: По-малко жертви при катастрофи през 2024 г., но повече тежко ранени

„Намалиха скоростта за движение от 50 на 20 км/ч за населените места. По пътищата обаче не се почиства добре и повечето от тези знаци не се виждат. А ако се движите по път с предимство и на кръстовището идващ отсреща автомобил не спре на знака, и Ви удари, а Вие сте се движили с няколко километра под или над допустимото, преценката ще е на вещите лица”, допълни Буенова.

„Законодателството трябва да е безкомпромисно към хората, причинили умишлено катастрофа или смърт на пътя – мисля, че всички юристи сме на това мнение”, посочи юристът Илия Тодоров. Той добави, че при установена смърт при хипотези за умисъл и за непредпазливост законният минимум за наказание е десет години.

„Ако се налагат промени в закона и се вдига границата на максималната позволена присъда, това образно казано развърза ръцете на институциите и може да се дават различни присъди при различните случаи. Ако обаче се вдигне минималната граница, то всички хора влизат под общ знаменател”, каза още юристът.

Според него по този начин се пренебрегват и утежняващи вината обстоятелства – например умисъла на деянието, тежестта на евентуални травми на пострадалите или, в редки случаи – загуба на близки хора при причиняване на ПТП.

Изравняването на присъдите за умисъл и за непредпазливи действия е в разрез с принципите на правната наука, смята адвокатът Борис Малинов. Той посочи, че в основата на определението за предумишленото причиняване на инцидент на пътя стои именно неспазването на ограничението за скоростта.

„Проблемът е, че се приравняват тежки умишлени убийства–шофиране с 200 км/ч под въздействие на наркотици – с трагични, но непредумишлени инциденти, при които водач е нарушил леко ограничението и е причинил смърт на близък човек. И в двата случая минималното наказание е еднакво – 10 години лишаване от свобода“, коментира Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи в "Интервюто след Новините".

Тодоров подчерта, че идеята зад законовите промени е разбираема – нуждата от по-строги мерки срещу рецидивисти, пияни и дрогирани шофьори, които убиват на пешеходни пътеки.

„Те наистина не заслужават компромис. Но законът не може да бъде сляп. Един баща, който е загубил жена си в катастрофа, за която носи вина, освен че ще живее с вината си, по новия закон ще лежи и 10 години в затвора“, посочи той.

Друг сериозен проблем според него е липсата на гъвкавост за съда: „Съдията вече почти няма възможност да прецени индивидуалния случай. Долните граници са завишени до степен, в която законът е по-скоро наказателен, отколкото справедлив.“

Тодоров даде и примери от практиката: пияни велосипедисти, необозначени каруци по тъмно, знаци, скрити от растителност, които водят до превишена скорост и тежки инциденти.

„Тези казуси не могат да бъдат приравнени с убийства по особено жесток начин на пътя. Но в момента са поставени под един знаменател“, посочи Тодоров.

Той призова Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи цялостна ревизия на пътните знаци в страната: „Има поне 30–40% ненужни, безсмислени, отдавна неактуални знаци. Те не са в помощ на движението, а служат единствено като 'хранилки' за глоби – за полицията или за бъдещите камери за контрол на скорост.“

В заключение Тодоров изрази надежда, че в новата парламентарна сесия през септември ще се намерят „разумни хора“, които да поправят най-фрапиращите грешки в закона.