Ще бъдат ли ефективни американските санкции срещу руските петролни компании и защо Тръмп ги налага сега?

САЩ обявиха нови санкции срещу двете най-големи петролни компании на Русия, което сигнализира за голяма промяна в подхода на Доналд Тръмп към прекратяване на войната в Украйна. Мерките, предприети срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, са първият път, когато САЩ налагат санкции на Русия след завръщането на Тръмп в Белия дом през януари.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че санкциите са необходими поради „отказа на Путин да прекрати тази безсмислена война“ и че компаниите, към които са насочени, са отговорни за финансирането на „военната машина“ на Кремъл. Той каза, че САЩ също са готови да предприемат допълнителни действия.

Путин: Санкциите на САЩ са неприятелски акт, но Русия няма да се поддаде на натиск

Тръмп нарече санкциите „огромни“, но експертите остават разделени относно това колко ефективни ще бъдат те за забавяне на войната на Русия и за привличане на Владимир Путин на масата за преговори – като мнозина казват, че всичко ще зависи от това колко агресивно САЩ ще ги прилагат.

Какво точно беше обявено?

Санкциите, обявени от Министерството на финансите, ще замразят всички активи, принадлежащи на Роснефти „Лукойл“ в САЩ, като същевременно на американски компании и физически лица ще бъде забранено да правят бизнес с тези компании. Мерките включват и санкции срещу десетки дъщерни дружества на компаниите.

Тръмп наложи санкции на руски петролни гиганти

САЩ също така заплашват с вторични санкции чуждестранни финансови институции, които правят бизнес с „Роснефт“ и „Лукойл“ – което може да включва банки, улесняващи продажбите на руски петрол в Китай, Индия и Турция.

„Роснефт“ и „Лукойл“ са двете най-големи петролни компании в Русия и представляват близо половината от износа на суров петрол на Русия. И двете компании бяха засегнати от санкции на Обединеното кралство миналата седмица, а в четвъртък ЕС също обяви нови санкции срещу Русия.

Защо сега?

По време на предизборната си кампания през 2024 г. Тръмп твърдеше, че ще сложи край на войната в Украйна „за 24 часа“, ако бъде избран. Но откакто се завърна в Белия дом, той намери задачата за по-трудна, отколкото си беше представял. Ангажиментът му към войната се промени – от заявлението миналия месец, че Украйна може да си върне всички земи, загубени след инвазията през 2022 г., до предложението тази седмица регионът Донбас на страната да бъде разделен по начин, който би оставил по-голямата част от него под руски контрол.

Цената на петрола скочи на международните пазари

Тази седмица Тръмп внезапно се оттегли от планирана втора среща на върха с Путин, на фона на съобщения, че администрацията му е била разочарована от предварителните условия, поставени за срещата от руската страна. В сряда нетърпението му беше очевидно, след като той каза пред репортери: „Всеки път, когато говоря с Владимир, провеждам добри разговори и след това те не водят доникъде“.

Тръмп се съпротивлява на натиска от съюзниците в Конгреса да наложи допълнителни санкции, но нежеланието на Русия да промени позицията си – заедно с продължителното лобиране от Европа – изглежда е променило сметките му.

Ще проработят ли санкциите?

Приходите от енергийната индустрия представляват около една четвърт от руския бюджет и допълнителните санкции ще помогнат за по-нататъшно ограничаване на способността на „Роснефт“ и „Лукойл“ да правят бизнес, оказвайки допълнителен натиск върху Путин.

Маршал Билингсли, служител на Министерството на финансите по време на първия мандат на Тръмп, заяви, че заплахата санкциите да бъдат насочени към банки, които правят бизнес и с двете компании, е сред най-критичните обявени мерки, тъй като това би затруднило компаниите, внасящи руски суров петрол. „Дори ако индийските, китайските и турските рафинерии искат да продължат да купуват, техните банки може да кажат „не“.

Томас Греъм, сътрудник в Съвета по външни отношения, беше по-предпазлив, казвайки пред Bloomberg: „Ако Белият дом смята, че това ще доведе до радикална промяна в поведението на Кремъл или политиката на Путин, те се заблуждават. Кремъл е бил много добър в заобикалянето на подобни санкции“.

„Лукойл Нефтохим" под санкции: Как ще се отрази това на пазара на горива у нас

Други спекулират, че потокът от руски петрол към Индия – страна, която се очерта като основен купувач през последните три години – може да спадне драстично в резултат на американските санкции. Тръмп настоява индийския премиер Нарендра Моди да прекрати вноса, а новите мерки биха могли да ускорят тези действия, като дадат на индийските рафинерии възможност да се откажат от договори, които са били сключени за години напред, каза енергийният анализатор Томас О'Донъл.

„Това е много важно“, твърди О'Донъл. „Те могат да съсипят Русия като петролна държава“.

В крайна сметка въздействието на новата мярка ще се сведе до това колко активни са САЩ в прилагането на заплахите си срещу финансовите институции, които правят бизнес с „Роснефт“ и „Лукойл“ . Администрацията на Байдън реши да не налага санкции на двете компании поради опасения, че подобен ход може да повиши цените на енергията в момент, когато нарастващата инфлация най-накрая е овладяна.

Русия: Новите американски санкции са излишни, ние сме имунизирани срещу тях

В четвъртък имаше ранни признаци, че санкциите вече оказват влияние, като се появиха съобщения, че Индия и Китай – най-големите енергийни клиенти на Русия – спират вноса на руски петрол в отговор на новите мерки на САЩ.

Все пак остава неясно дали мерките ще принудят Путин да седне на масата за преговори. Въпреки че санкциите биха могли сериозно да намалят приходите на Русия, Путин вече е сигнализирал, че е готов да остави обикновените руснаци да понесат икономическите трудности, за да продължи това, което е правил досега.

Какво повече биха могли да направят САЩ?

Съюзниците на Украйна продължават да настояват пред Тръмп за други пътища за подкрепа – сред които план за използване на руски активи, замразени в началото на войната, за финансиране на отбраната на Украйна. Тази седмица се очаква лидерите на ЕС да се споразумеят за безлихвен заем от 140 милиарда евро (162 милиарда долара) за Украйна, подкрепен от руски активи, замразени в Европа. Някои информации сочат, че САЩ са се отказали от подкрепата си за такъв план.

Украинският президент Володимир Зеленски също така продължава да лобира в САЩ за оръжия с голям обсег, които биха могли да ударят дълбоко в Русия. Усилията за осигуряване на ракети „Томахоук“ на среща в Белия дом миналата седмица бяха осуетени, след като Тръмп проведе телефонен разговор с Путин.

Белият дом: Срещата на Тръмп с Путин не е напълно изключена

В сряда Wall Street Journal съобщи, че администрацията на Тръмп ще позволи на Украйна да използва ракети с голям обсег, доставени от съюзници, за атаки дълбоко в Русия, като например доставените от Великобритания крилати ракети „Сторм Шадоу“, използвани за неотдавнашен удар по химически завод в Брянск, въпреки опасенията на Вашингтон относно потенциална ескалация на напрежението с Кремъл.

Но Тръмп отрече в социалните мрежи да е премахнал каквито и да било ограничения, заявявайки: „САЩ нямат нищо общо с тези ракети, откъдето и да идват, нито с това, което Украйна прави с тях“.