Село Горски извор – царството на тиквите (ВИДЕО)

Димитровградско село е обявено от преминаващите през него шофьори за столица на тиквите.  Вече години наред по стария път от Пловдив за Хасково именно есенният плод привлича погледа на всички, които минават. 

Няма шофьор, който да е минал по стария път между Европа и Турция и да не се е впечатлил от оранжевия цвят на своеобразната декорация край пътя през есента. Всяка година тонове тикви превземат крайпътните поляни и тротоарите на Горски извор. И както всяко царство и това си има цар.

Това е Петър Танев, но всички го наричат Краля на тиквите. Отглежда 22 декара, от които тази година е изкарал над 100 тона реколта. „Около 5 тона на декар”, хвали се Петър.

Как в Германия правят любимата тиквена супа (ВИДЕО)

За добрата реколта обаче е нужен целогодишен труд. „Сега започваме да орем, после култивация, после от 1 до 10 април трябва да са засети, после искат размъкване, пашене, минаваме с трактора, култивация, после водата. Не е лесно", разказва Петър. А хора, които да работят, се намират трудно, въпреки че дава по 70 лева на ден.

В Горски извор тиквите са препитание за много хора. „Много хора гледат тикви. Има и стари хора, които в градините оглеждат, а после ги изкарват навънка. Това им е доход към пенсиите. Има и много млади хора, които се занимават със земеделие, основно гледат тикви. Мен само може да ме радва. Изкарват ги по поляните, аз им разрешавам, изкарват си хората с честен труд и по този начин се препитават”, обяснява кметът Ангел Георгиев.

Мястото не е случайно, разказва Петър. Опитът му показва, че само тук 5-е сорта тикви, които отглежда, дават добра реколта.  „Опитвал съм се в другото село в Добрич да сея, 2 години една тиква не пусна. Сигурно е почвата”, казва Петър.

Затова от 7 години в селото организират и празник на тиквата. „По този начин се опитваме да покажем и на малките деца, че трябва да се учат на труд, организираме състезания, рисуват, правим ястия, рачели, печени тикви”, обяснява кметът. Дават се и грамоти за най-голяма тиква, повечето именно на Петър.

А крайпътната търговия понякога минава и в режим самообслужване, особено през нощта, когато минаващите си харесат тикви.