Националният етнографски музей „потапя“ посетителите в дълбокия космос с изложбата „Звездното небе“

Националният етнографски музей в София представя изложбата „Звездното небе“, която има за цел да потопи посетителите в историята и митологията на небесните тела. Експозицията разглежда различни аспекти на човешкото познание – от древните вярвания до съвременната наука, като показва как нашите предци са се ориентирали във времето и пространството.

►Между митологията и науката

Идея на изложбата е да покаже любопитни факти, свързани с космоса, както от митологична, така и от научна гледна точка.

Софийският планетариум „Андромеда” ни отвежда на разходка в космоса

„Намираме се наистина в дълбокия космос, бих казал, защото идеята на нашата изложба е да покаже така интересни неща, свързани с космоса от митологична и от научна гледна точка. Тоест представяме две знания за звездното небе, без да ги противопоставяме“, споделя Илия Вълчев, автор на изложбата „Звездното небе“.

Той допълва, че всяка наука стъпва първоначално върху митологични вярвания, които по-късно се доказват с емпирични материали.

Изложбата проследява древните вярвания, свързани с археологически обекти в България, като мегалитите и пещерата „Утробата“.

„Смело можем да твърдим, че част от тях са и служили за древни обсерватории, като за наблюдение на движението на слънцето и луната, за да може да се направи нещо като импровизиран календар“, разказва Вълчев.

Експозицията показва и традиционни уреди за измерване на времето като слънчеви часовници и рабош – вид древен „вечен календар“. Специално място е отделено на първия български макет на земния глобус, създаден от Неофит Рилски през 1836 г.

„Смея да кажа, че с това може също да се гордеем, защото още преди Освобождението все пак имали сме и добри познания за това, че Земята не е плоска, ами е кръгла“, подчертава авторът.

Повече гледайте във видеото.