Могат ли няколко промени да гарантират, че ще взимаме по-високи пенсии?

Ако вземем средната работна заплата в страната в момента и приемем, че човек се осигурява върху нея през целия си трудов стаж, то тогава спокойно можем да кажем, че ако парите му в частния пенсионен стълб, се управляват в система на мултифондове. То тогава тя може да бъде двойна на това, което ще получи без нея. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS член на Управителния съвет на Асоциацията на частните пенсионни дружества в България.

Т.нар. мултифондове - възможността за разделянето на осигурените лица в частни фондове в три подфонда, които да инвестират парите им според техния профил, най-накрая бе предложена от Министерство на финансите в края на миналата година. До 16 януари ще тече общественото обсъждане, след което проектът би трябвало да бъде гласуван от Министерски съвет и да бъде внесен в Народното събрание.

"Проектът предполага, че ще се създадат три подфонда - динамичен, стандартен и консервативен. Колкото по-млад е един човек, толкова по-добре за него е да е част от динамичния фонд, в който 90% от парите ще се известират активно в акции, не само облигации", заяви Владимир Нечев.

Първите пенсии в евро вече са факт

Така ще се генерира по-висока доходност и в крайна сметка по-висока допълнителна втора пенсия. Сега парите се инвестират консервативно и печалбата не е висока.

Ако сме над 50 години, попадаме във втория стълб, в който 55% от парите ще се инвестират по-агресивно, а в третия - ще се залага на сигурност и устойчивост.

Важно е да знаем, че брутните суми, които сме вкарали в системата, са гарантирани, заяви още Нечев.

⇔ Нужда от реформа

Пенсионната ни система е под огромен натиск – демографски, финансов и икономически. Според последните данни от Евростат и Световната банка, тя се намира в състояние, което експертите описват като технически фалит, с дефицит, който се покрива ежегодно от бюджета на държавата.
Това означава, че разчитането изключително на държавната пенсия става все по-рисковано, особено в контекста на стареещо население и ограничени публични ресурси. Затова е време да се замислим за преход към модел, който подчертава ролята на частните спестявания в пенсионни фондове – подход, който може да осигури по-голяма устойчивост и индивидуална отговорност.

• Първо, активите в пенсионните фондове като процент от БВП

 В България, според данни от Световната банка и ОИСР за периода до 2024 година, тези активи са около 15% от БВП – значително по-ниско от средното за Европейския съюз, където достигат над 20%, а в страни като Швеция или Нидерландия надхвърлят 100-200%. Тази графика показва колко ограничени са инвестиционните възможности у нас, където фондовете са предимно консервативни и зависими от държавни облигации. В същото време, в европейски държави с по-развити частни пенсионни системи, тези активи генерират значителен икономически растеж, подкрепяйки местни проекти и пазари. Вторият ни фокус е доходността на пенсионните фондове. За периода 2020-2025 година, българските универсални пенсионни фондове са постигнали средна годишна доходност от около 5 до 7%, според последните отчети на Финансовия надзор. Това е стъпка напред, но все още изостава от постиженията в Швеция, където премиум пенсионните системи са генерирали 10% средно годишно, благодарение на диверсифицирани инвестиции в акции и международни активи.

Най-критичният индикатор е демографското съотношение между работещи и пенсионери. В България, според Евростат към края на 2024, старинната зависимост е около 38% – което означава, че на всеки пенсионер се падат по-малко от 3 работещи лица. За сравнение, средното за ЕС е 34%, с по-добри съотношения в страни като Германия или Франция, където са близо 3 работещи на пенсионер. У нас това съотношение се влошава бързо, с прогнози за още по-голям натиск до 2050 година. Това подчертава уязвимостта на сегашната система, базирана предимно на текущи вноски от работещи, и необходимостта от преориентиране към натрупване на лични спестявания в частни фондове, които не зависят толкова от демографските промени.

В условията на нарастващ дефицит и ограничени държавни средства, усилването на втория стълб чрез мултифондове – с опции за различни рискови профили – може да предложи път към по-сигурно бъдеще. Това е модел, който вече работи в много европейски държави, където гражданите имат повече контрол върху своите спестявания.