NOVA с разказ от “Зелената земя”: Любопитни факти за най-големия остров в света

NOVA разбива мита, че Гренландия е далечно и недостъпно място на планетата. Точно напротив - пътуването дотук е възможно. Няколко авиокомпании в северните страни в Европа имат регулярни полети. В момента летя с голям самолет на “Айслънд Еър”. Поне 50 души очакваха да стъпят в Гренландия. По облеклото и багажа личеше, че са предимно туристи.

Гренландия е най-големият остров на планетата. Територия, колкото половината Европейски съюз. На площ от 2 160 000 квадратни километра живеят приблизително 56 000 души. Тоест на площ, колкото 20 Българии живее население, колкото град Пазарджик, Ямбол или Велико Търново.

Историята на Гренландия: От Ерик Червения през кучешките впрягове до Тръмп

Столицата на датската автономна област се нарича Нуук и е с големина, колкото столичния квартал “Люлин”. Но ако в Люлин живеят 100-120 хиляди души, то Нуук е дом на едва 20 хиляди.

Историята зад името на острова е много любопитна. “Зелената земя” - така през 982 година прогоненият от Исландия, заради убийство Ерик Червения нарекъл Гренландия. Не за друго, а за да накара повече заселници да го последват на края на света. И не е излъгал - в момента, в който той и неговите хора стъпват тук, крайбрежието действително е зелено. С други думи това е една от първите туристически рекламни кампании на Гренландия.

Идеята на Америка да владее и контролира Гренландия не е от вчера, а настоящият президент Доналд Тръмп не е първият, който гледа на ледения остров като свое бъдещо завоевание. Още в началото на 19 век американците кроят планове да откупят Гренландия. Конгресът обаче определя намерението като нерентабилно и го прекратява в зародиш.

Развитието на Втората световна война също поставя Гренландия на масата. В смутните времена американците са търсели стратегическа позиция. Предлагат на Дания 100 милиона долара за острова, но датчаните отхвърлят предложението.

През 1953 година Гренландия изоставя колониалното си минало и става датска провинция със скромно представителство в датския парламент. Островът обаче получава право на собствена законодателна и изпълнителна власт едва през 1979 година. Настоящата форма на автономия гренландците постигат през 2009 година. Оттогава насам Дания определя единствено външната политика и политиката по сигурността.

Тръмп предлaга по 2 милиона долара на всеки гренландец?

Преди половин милион години леденият остров е бил зелен рай с обширни горски територии. Днес пейзажът е арктическа пустиня. 85 процента от гренландската земя е покрита с лед. На места този лед е с дълбочина 3-4 километра. Известно е, че ако този лед се стопи, нивото на световния океан ще се повиши не с 1, не с 2, а със 7 метра.

Като резултат от глобалните климатични промени, годишно Гренландия губи около 150 милиарда тона лед. И още по-лошото е, че темпът на това топене се засилва.

Придвижването в Гренландия е много по-различно от това, което вероятно си представяме ние, тук в континентална Европа. Пътища има само в рамките на населените места. Между тях няма нито магистрали, нито пък жп трасета. Ако човек иска да стигне от едно място на друго - за дългите разстояния трябва да използва самолет, хеликоптер или кораб. За по-късите - лодка, моторна шейна или такава с кучешки впряг. От автомобил има смисъл само в рамките на по-големите градове като столицата Нуук. Точно по тази причина в Гренландия лодките са повече от колите.

Предвид географската позиция, от края на май до края на юли в Гренландия слънцето не залязва напълно. Полярната нощ е може би по-притеснителна, и то в северните региони - там в края на октомври слънцето се скрива и се показва отново чак през февруари.

Освен всичко друго, гренландците са дали на света каяка. Да, точно така - каяците са изобретени именно тук от древните ловци и риболовци като удобно и маневрено плавателно средство. Каякът от онези времена няма нищо общо с днешния. Бил е изработван с тесен корпус, точно по тялото на човека, който го е управлявал.