Сърбия: Между руския свят и западните амбиции

Американските санкции срещу сръбската петролна компания NIS принуждават Русия и "Газпром" да продадат своя дял, но те отказват да продават на сръбската държава и най-вероятния нов купувач ще бъде унгарската MOL. Това означава запазване на руското влияние в Сърбия и в региона, защото амбициите на Орбан и на Путин съвпадат. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS журналистът и един от най-големите познавачи на Балканите у нас  Николай Кръстев.

По думите му до този развой на събитията се стигна, защото сръбският президент Александър Вучич винаги се е опитвал да играе и с двата "свята" - Запада и Русия.

"Вучич винаги е искал да е най-добрият ученик не на Милошевич, а на Тито - несменяемият лидер на Югославия. Искал е винаги да се заиграва с Изтока и със Запада. Затова неговият опит да се доказва, че е близък и с ЕС, и със САЩ,  и с Русия - е продължение на тази политика. Но той не оцени, че времената са различни от тези на Тито. Така че - опитът на Вучич да повтори действията на Тито ще завършат с пълно фиаско. Няма как да сте приятел на Москва с тази война в Украйна, от друга страна с Вашингтон, който има своите интереси в енергиен план на Балканите", заяви Кръстев.

Сърбия постигна сделка за удължаване на доставките на руски газ до 31 март

По думите му, Русия отказва да продаде активите си на сръбската държава, защото просто не уважава местните власти. "На тези, които са ви най-близки - не им давате шанс да се доказват. Никой не харесва лакеите. Сърбия позволи всичко на Русия, направи Русия централна точка на влияние на Балканите. Сръбският свят е реплика на руския свят. Днес това, което се случва със Сърбия, е показателно, че не трябва да сте верен докрай на Русия. В Сърбия хората подробно могат да разкажат как Русия много пъти ги е разочаровала, но там има тази ирационалност за това приятелство, което не е в полза на Сърбия".

От друга страна унгарската компания MOL отдавна се свърза с близки до Виктор Орбан бизнесмени и редица анализатори на практика твърдят, че тя е на пряко подчинение на премиера, както и че е инструмент в ръцете му за увеличаване на унгарското влияние.

"През Унгария и унгарските амбиции за връщане на влиянието на Балканите се наблюдава влияние в енергиен план. МОЛ купува няколко ключови подкомпании в региона - в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, в Словакия. MOLсе оказва един център, през който се засилва руското енергийно влияние в нашия регион".

Заради връзките с Русия: САЩ ще наложат санкции на сръбската петролна компания NIS от 1 октомври

Трябва да се знае и че унгарската компания не играе сама. Тя разполага с партньор от Обединените арабски емирства. Министърът на енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович - Ханданович разговаря в Обединените арабски емирства с ръководството на петролната компания от ADNOC, която води преговори с унгарската петролна компания MOL за закупуване на мажориталния руски дял в сръбската петролна компания NIS. Джедович - Ханданович съобщи от Абу Даби, че в бъдеще унгарската петролна компания ще управлява NIS като мажоритарен акционер в съвместно дружество с ADNOC (Abu Dhabi National Oil Company).
                                                      
Тя е държавна компания и ще присъства в управителната структура на енергийното дружество. Компанията от ОАЕ е много известен производител на газ и петрол, разпологащ с множество полета за техния добив, и работи предимно на пазарите в Югоизточна Азия. Сръбския президент Вучич се надяваше, че  компанията от ОАЕ може да стане собственик на NIS, но в крайна сметка Москва определи унгарската MOL.

Цветомир Николов: Унгарска и азербайджанска компании - основните претенденти за купувачи на „Лукойл”
                                         
Вучич няколко пъти посети Абу Даби през последните месеци и водеше преговори с лидера на страната шейх Мохамед бин Заид Ал Нахаян. Сръбския президент не скри неотдавна разочарованието си, че Москва е предпочела да продаде дела си на унгарската MOL за около 1 млрд и 400 млн. евро, а не на Белград, която е била готова да плати дори и над 2 млрд. евро за 56% собственост. Анализатори от региона предупреждават, че зад унгарския капитал вероятно може да стои Китай, който иска да затвърди своето икономическо и политическо влияние в тази част на Балканите с оглед на близостта, която Пекин има спрямо Белград и Будапеща.  

Неслучайно посещението на китайския президент Си Дзинпин в Европа през пролетта на 2024 година започна от Белград, продължи в Будапеща и завърши в Париж. Част от сделката на MOL включва разширяването на нейното енергийно влияние в Западните Балкани с придобиването на NIS, през които влиза на пазара в Босна и Херцеговина. Унгарската компания не искаше да купи от „Газпром нефт“ сръбската рафинерия, но под натиска на Белград - тя беше включена в сделката. Другият ключов елемент от сделката е, че се отблокира действието на регионалния петролопровод JANAF от Хърватия към Сърбия и в частност към рафинерията в Панчево на NIS.

Ключовото тук е съвпадението на визиите за развитие на Орбан и на Путин. "Съвпаднаха двете амбиции - на Путин и на Орбан. Орбан отдавна търси разширяване на влиянието още от 2010 година - във Войводина, в Трансилвания, в Хърватия. Преди година взе под наем едно от Хърватските пристанища и вече Унгария има излаз на море. И ще се фокусира по друг начин - не като държава вътрешно-континентална, но и като морска сила".

От два стола - на земята (коментар на водещия)

През последните месеци у нас се забелязва засилване на една конкретна политическа позиция - не трябва да сме срещу никого, ценностите нямат значение, международното право е в кошчето, силата е единствено на страната на силните, те ще правят това, което са си решили. Затова ние трябва да гледаме собствения си интерес, който незнайно как минава през призмата на тезата - никога срещу никого, винаги с всички.

Това е някакъв неспокопасан римейк на царското "Никога срещу Германия, винаги с Русия", макар да сме наясно как свърши тази история. Разказваме за историята на една държава, която от години опитва да прави точно това - да декларира стремеж да бъде част от западните демокрации, но да действа и работи в полза на руския интерес на Балканите.

САЩ отложиха санкциите срещу сръбската петролна компания НИС до 8 октомври

Вече и сами се досетихте - става дума за Сърбия.  Ще я разгледаме през призмата енергетиката и съдбата на нейната единствена петролна рафинерия NIS, но и през призмата на новите ѝ покровители от Унгария. А Будапеща е важна държава, защото именно политиката на Орбан - особено през последните седмици - се представя като някаква алтернатива за българската политика. Сърбия години наред отказваше да погледне реалността в очите. Реалността беше, че след началото на руската безскрупулна и непредизвикана война в Украйна, няма как компанията NIS да остане собственост на руската "Газпром".

За да сме точни - "Газпром" притежава  44.85% от NIS през дърщерното си дружество "Газпром нефт". Сръбското правителство притежава 29.87%, а базираната в Санкт Петербург компания Intelligence, косвено контролирана от "Газпром", държи 11.3%. Останалите акции са разпределени между много миноритарни акционери.

Съдбата на NIS беше неясна от началото на годинната, когато срещу компанията влязоха в сила санкциите на САЩ, насочени срещу Русия. Американското финансово министерство настоя руските собственици да продадат своя дял като част от усилията да бъдат ограничени приходите на Москва от петрол. Резултатът е ясен - скъпо гориво, когато го имаше. Несигурност, хаос, тотален шок за бизнеса и гражданите. Просто NIS е единствената рафинерия в страната и е основен вносител на гориво. Сръбският президент Александър Вучич, съюзник на Путин, беше поставил краен срок до средата на януари за "Газпром нефт" да продаде своя дял или да рискува той да бъде поставен под държавно управление. Само че когато си толкова зависим от една компания, управлявана ръчно от руския самодържец нещата не са толкова прости. А можеха да бъдат.

Повече по темата гледайте във видеата.