Тя има маса, която е приблизително пет пъти по-голяма от тази на Слънцето

Формирането на черна дупка може да бъде доста бурно събитие, при което масивна умираща звезда избухва, а част от останките ѝ претърпяват гравитационен колапс, за да образуват изключително плътен обект с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне. Нови наблюдения обаче показват, че понякога този процес може да бъде доста тих, предадоха "Ройтерс" и АФП, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“.

Авторите на настоящото изследване са проследили голяма и ярка звезда, която в предсмъртната си агония на практика е изчезнала от погледа, тъй като очевидно се е превърнала в черна дупка, без да избухне като свръхнова. Сега тя може да бъде забелязана само благодарение на слабото сияние, причинено от остатъчния газ и прах, които се нагряват, докато биват засмуквани от неустоимото гравитационно привличане на новородената черна дупка.

Тайните на тъмната материя

Звездата, наречена M31-2014-DS1, се е намирала в съседната на Млечния път галактика Андромеда, на около 2,5 милиона светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година или 9,5 трилиона километра.

M31-2014-DS1 може да е най-доброто доказателство досега за образуването на черна дупка без свръхнова, отбелязват изследователите. Те са проследили как звездата е светила, анализирайки четири десетилетия наблюдения преди 2014 г., след което е станала по-ярка през 2015 г., преди да изчезне почти напълно от погледа, което съответства на превръщането ѝ в черна дупка.

„Това предоставя наблюдателни доказателства за образуването на черна дупка в реално време. Откритията предполагат, че много черни дупки могат да се образуват без експлозии на свръхнова и показват, че звезди с маса, която е около 13 пъти по-голяма от тази на Слънцето, могат да формират черни дупки“, казва астрофизикът от Колумбийския университет в Ню Йорк и водещ автор на изследването Кишалай Де.

"Хъбъл" засне галактикически клъстер, изкривяващ пространство-времето (СНИМКА)

Учените знаят от повече от 50 години, че черните дупки съществуват, но все още имат „много, много ограничени наблюдателни доказателства за това как звездите се превръщат в такива“, допълва Де. „Така че това откритие предоставя важна информация за този процес“.

Звездата е започнала своето съществуване с маса поне 13 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. През относително краткия си живот от 15 милиона години силните ѝ звездни ветрове са изхвърлили около 60 процента от масата ѝ.

Експлозията на голяма звезда обикновено оставя след себе си обект, наречен неутронна звезда, който е много компактен, но не толкова, колкото черната дупка. Подобна свръхнова може да създаде черна дупка в зависимост от масата на звездата и други фактори, макар че е трудно да се потвърди чрез наблюдения, че това се е случило.

„Наричаме това „неуспешна свръхнова“, казва астрофизикът и съавтор на изследването Андреа Антони. „За да изчезне и имплодира една звезда толкова „тихо“, както тази, смятаме, че ключът е в това, че тя не се върти прекалено бързо преди колапса, така че по-голямата част от масата ѝ пада направо вътре и само най-външните слоеве се откъсват по време на процеса“, обяснява астрономът от Харвардския университет и съавтор на изследването Морган Маклеод.

Учени: Вероятно съществуват много повече черни дупки, за които не знаем

Новородената черна дупка има маса, която е приблизително пет пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Изследователите са нетърпеливи да разберат колко често черните дупки се образуват по този тих начин. Те вече са идентифицирали друга звезда, която изглежда се е превърнала в черна дупка без експлозия. „В момента има прекалено много несигурности от теоретична гледна точка, за да се знае какъв процент от смъртта на масивни звезди в резултат на колапс на ядрото води до образуването на черни дупки“, казва още Андреа Антони.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: Елена Христова, БТА

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking