Войната в Иран: Когнитивният дисонанс в САЩ и голямата цел на Израел

Ясно е, че Иран няма ядрено оръжие и е далеч от създаването на междуконтинентална балистична ракета, така че от гледна точка на международното право тази война на САЩ срещу Иран е незаконна - просто няма директна заплаха за САЩ. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS международният анализатор Мартин Табаков. По думите му е трудно да се каже какво точно е накарало Тръмп да влезе във войната.

"Какво се случва в главата на американския президент е въпрос, който трябва да се поставя на хора, които са специализирали други хуманитарни науки. Но какво го накара - президентът, който се етикира като президент на мира, е резонен. Това, което той даде като аргументи, беше несъстоятелно. Той каза, че Иран е представлявал непосредствена заплаха, но това не е равносметката, която правят дори американските служби. Ясно е, че Иран няма ядрено оръжие и не е направила интерконтинентална балистична ракета. За това ще са нужни 8 години. И затова тази война е незаконна - защото за САЩ нямаше непосредствена заплаха от Иран. Но иначе защо го прави, не можем да избягаме от това, че той има близки отношения с Нетаняху. Двамата са били в близка комуникация и двамата са взели решението, че трябва да има такава война, защото според теб Иран не е направил компромисите, които са се очаквали", коментира още Табаков.

НАТО свали втора иранска ракета над Турция

Остава обаче и един друг въпрос - дали тук не е намесено егото на президента Тръмп, който иска да прекрати един прекалено дълго продължил конфликт. Според него американският президент се е чувствал окрилен от акцията срещу Венецуела. „Когато говорим за Тръмп има няколко основни константи, които определят поведението му. Първо - да изглежда като силен лидер, както беше в ситуацията с Венецуела. Вторият вектор - да се етикира като човек на мира. Това са две стойности във вътрешна диалектика и в зависимост от това коя взима надмощие, той взима решение. Проблемът е, че Иран не е Венецуела", посочи международният анализатор.

Влиянието на Бенямин Нетаняху върху Тръмп също не бива да бъде подценявано, твърди той. "Аз мисля, че Нетаняху е успешен в това да взима решения, които американският президент да си мисли, че е взел той. Каза го и Рубио, който каза, че САЩ са били длъжни да ударят, защото Израел така или иначе щял да удари. Така че това е поставяне пред свършен факт. И като към това добавим амбицията на Тръмп - всичко натежава в посока на атаката”, коментира Табаков.

Един от неотговорените въпроси обаче остава - еднакви цели ли имат в тази война Тел Авив и Вашингтон. "Това е интересно, защото не можем да говорим за обезателно съвпадение на целите между Тел Авив и Вашингтон. Американците са готови рано или късно да влязат в преговори, за разлика от Израел. Нетаняху иска да води по-дълго тази война, за да постигне по-амбициозни цели. А САЩ нямат този интерес, защото - както чухме от администрацията - това няма да е новият Ирак. Когато имаш тази заявка, ти се ограничаваш сам. Страхът на Израел е да не се стигне до край на военните действия след преговори между Техеран и Вашингтон. Израелското разузнаване, твърдят медии, че Техеран и Вашингтон имат канал за комуникация. Тогава Нетаняху панически е искал контакт с Тръмп, за да бъде убеден, че не е вярно. За Израел подобно развитие е отровно, защото има различие в целите", каза гостът в „Ревизия”.

Иран обвини Европа за ударите на САЩ и Израел: Вие създадохте условията

Що се отнася до провалите - вероятно един от тях се отнася до надеждите на Тръмп и Нетаняху, че иранците ще излязат по улиците и сами ще свалят режима. Това засега не става. "Според мен говорим за провал на планирането. Защото дори видовете боеприпаси, които се използват, които са за цели от далечна дистанция, риториката - всичко това подсказва, че хората, които планираха не очакваха дълга операция. Сега се пренасочва трети самолетоносач, което нямаше да се прави, ако нямаше грешна преценка. Те очакваха, че когато се отреже главата на организма, този организъм ще умре. А то се оказа, че има тяло, което си стои на краката: разклатено тяло, но живо. То не демонстрира политическа воля за промяна на поведението си. Всички елиминирани хора са заменяни от хора с по-радикално консервативни виждания”, отбеляза Мартин Табаков.

Иран и политиката на Иран - външна и вътрешна, пък е един от другите основни вектори на разсъждение на международните анализатори. При всички положения изходният въпрос е винаги един - защо Иран мрази Израел и САЩ. "Дори когато става ясно, че управлението на шаха си отива, американците са в комуникация с Хомейни, но историята тръгва по различен начин. Едно от идеологическите ядра и мотори на този режим е именно омразата към САЩ и Израел. Тази пропаганда дълги години е била хомогенизиратор на режима, Израел е лепило. Това говорене е силно ограничено и след 47 години той не успя да създаде монопол върху публичното пространство. Ние чуваме тези думи, но те не се вярват от иранците. Те протестират и имат лозунги: ние не искаме да даваме пари за „Хамас” и „Хизбула”, искаме парите да се ползват тук", коментира Табаков.

Палестина беше голяма кауза на Иран през всички тези 47 години в опит да обедини разделението между отделните конфесионални общности в мюсюлманския свят. "Във всички случаи палестинската кауза и фактор бяха използвани от Иран, но не и само от него. Хомейни казва, че палестинския въпрос е най-големия въпрос на исляма, без оглед на различията в деноминациите. И това е тема, която маргинализира различията между Саудитска Арабия и Иран например. Палестинският фактор е нещо, което имаше свойството да смекчава различията между различните ислямски движения и да консолидира държави с различни интереси”, смята международният анализатор.

САЩ евакуират консулството си в Адана заради риск за сигурността

Днес най-големият въпрос е Революционната гвардия ли ще управлява Иран и тя ли е най-силният политически играч. "Аз мисля, че това вече се случва. Най-малкото новият аятолах Моджтаба Хаменеи нямаше да е лидер, ако не беше Гвардията. В рамките на тези дни имаше различия, имаше дискусия. И именно Гвардията успя да наложи синът на Хаменеи и това е показателно, че тя консолидира допълнително властта си. Но още докато беше жив Хаменеи имаше процес на вътрешен преврат, тих преврат, в който пагона успя да завземе повече власт от тюрбана", посочи Табаков.

Според него ще видим запазване на приемствеността в теокрацията, но тя ще бъде фасадна. По думите му, това, което сега ще обединява силите на режима е национализмът, а не толкова религията. Голямата сила на Гвардията обаче остава икономическата. "Даже спокойно можем да кажем, че вече над 50% от БВП на Иран зависи от Гвардията. И това е един от най-големите дебати - колкото повече санкции, толкова повече затвърждаваше позициите на Гвардията в самата държава. Вътре в държавата. Това беше основна критика срещу политиката на санкции на САЩ. Но въпреки това Гвардията отслабна извън Иран. Слеймани не бе компенсиран, това беше един изключителен стратег, най-значимият човек, който Иран загуби”, смята анализаторът.

Коментарът на водещия:

Лепи хляба, докато е топъл

„Та танур гарм аст нан бечаспан“. Простете лаишкия ми фарси, но тази народна персийска поговорка ми се струва подходяща за начало на днешното ни издание. Означава: „Лепи хляба, докато пещта е още топла“. Сиреч – възползвай се от момента, докато условията са благоприятни.

Вие може да не вярвате, че Доналд Тръмп е наясно с персийския фолклор. Не го вярвам и аз. Но вярвам, че Бенямин Нетаняху и неговият МОСАД са доста наясно, защото направиха точно това – омесиха хляба, посолиха го и успяха да повикат големия майстор-пекар – Съединените щати – точно когато пещта на иранските революционни протести беше разпалена.

Избраха Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер на Иран

Иран изглеждаше слаб и уязвим, особено след като  през последните години неговите проксита в региона бяха значително отслабени. Израел е държава-стратег, която едва ли би оцеляла в морето от враждебност наоколо, ако не беше готова да хвърли в борбата всичко, на което е способна.

А премиерството на Нетаняху в този негов последен мандат е именно това – концентрат на всичко, на което Израел е способен: и от гледна точка на величието, и от гледна точка на бруталността, и от гледна точка на лицемерието и корупцията, но и от гледна точка на безпрецедентния успех. Никой друг израелски премиер не е стигал толкова далеч. Никой друг израелски премиер не е бил толкова близо до ликвидирането на това, което страната възприема като екзистенциална заплаха – Иран.

Израел просто залепи хляба, докато пещта беше още топла. Големият въпрос, на който анализаторите трудно отговарят, е защо на майстор-пекаря – в случая олицетворен от Тръмп – му се наложи да скочи в играта. Обяснението изглежда трудно дори за самия американски президент, който се лута между дежурните аргументи: заплаха за американската нация, ядрено оръжие, балистични ракети, свещеното приятелство с Израел и морализаторските речи за зверствата на режима в Техеран.

А тези зверства са безспорни. През последните месеци репресиите на теократичната власт взеха множество жертви. Силите за сигурност се целеха в очите на протестиращите – не непременно за да ги убият, а за да ги унижат и бележат.

Проблемът, дами и господа, с многоглавите змейове е, че ако нямате много точен план коя глава първо ще сечете, коя втора и коя последна, никога няма да ги отрежете всички. А Ислямската република Иран, макар и с един върховен лидер, е хидра с много глави – коя от коя по-силна, по-радикална и по-хитра. И докато американската военна машина се чуди с коя глава да се заиграе първо, пещта започва да изстива.

Повече гледайте във видеото.