Изследователски център опазва котки от порода турски ван

Турция полага усилия да съхрани рядката порода турски ван - котки, известни с различния цвят на очите си. Специален център работи за запазване на чистата линия, след като преди години видът е бил застрашен. Днес посетителите му могат да се докоснат до едни от най-уникалните котки в света. 

С характерната си хетерохромия и снежнобяла, копринена козина, котките от породата турски ван са сред най-разпознаваемите и редки в света. В едноименната провинция Ван в Югоизточна Турция специализиран изследователски център работи целенасочено за съхраняването на този уникален вид и неговата чиста генетична линия. Създаден през 1992 година, центърът възниква в отговор на реалната опасност породата да изчезне.

По думите на Абдула, един от специалистите в центъра, основната мисия е не просто увеличаване на броя на животните, а опазване на чистокръвните представители. Само през последната година в центъра са се родили над 100 котета, но всяко от тях преминава през внимателен подбор и дългосрочно наблюдение. Животните се следят в продължение на 5-6 години, преди да бъдат допуснати за разплод, за да се гарантира запазването на характерните белези на породата.

Началото обаче е било трудно. Голяма част от първите котки са били събрани от улицата и вече смесени с други породи, което е довело до значително отклонение от типичния външен вид. Както обяснява Мехмет от екипа, в началото между 60 и 70 процента от новородените са били черно-бели. Днес този дял е сведен до едва около 5%, което показва напредъка в усилията за възстановяване на автентичния облик на турския ван.

Днес центърът не е само научна база, но и място, отворено за посетители. Хората могат да се срещнат отблизо с котките, да ги хранят и да прекарват време с тях, а за много семейства това се превръща и във възможност да възпитат у децата си грижа и уважение към животните.

След като през 90-те години породата е била на ръба на изчезването, днес турският ван постепенно възвръща своето място. Това се дължи на последователните усилия на специалисти, които не просто съхраняват един вид, а пазят жива и част от културното наследство на региона.