Политически обрат в Унгария: Какъв курс ще поеме страната

„Гласът на гражданите и демокрацията победиха правителствената пропаганда в Унгария”, заяви военният експерт от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” Ивайло Иванов, а заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева допълни, че „в момента, в който Виктор Орбан започна голямата кампания срещу Европейския съюз през последните години, той започна да губи унгарците”. Това коментираха двамата в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS по повод победата на Петер Мадяр и новите геополитически реалности след затварянето на Ормузкия пролив.

Весела Чернева посочи, че Петер Мадяр е очертал като основни приоритети влизането на Унгария в еврозоната и конституционна реформа, която да върне доверието в управлението чрез разделение на властите и върховенство на правото. Тя цитира проучване, според което 77% от унгарците подкрепят Европейския съюз, което е послужило като „голяма двигателна сила” за вота. Чернева отбеляза още, че вчера Москва е обявила Унгария за „неприятелска държава”.

След съкрушителната загуба на Виктор Орбан: Какво следва за Унгария

Ивайло Иванов допълни икономическата картина, като посочи, че от 2022 г. насам Унгария е страната с най-висока инфлация в ЕС, дългът ѝ се е увеличил със 73 милиарда евро за пет години, а бюджетният дефицит е бил около 8%. Според него гласът на гражданите е показал, че Унгария вече няма да бъде инструмент за разрушаване на единството в ЕС в полза на руски или китайски интереси.

⇒ Кризата в Близкия изток и блокадата на САЩ

Относно блокадата на Ормузкия пролив, Весела Чернева подчерта, че тя води до трайно покачване на цените на петрола, което засяга най-силно Европа. Тя заяви, че Китай не може да бъде посредник в конфликта, тъй като е част от коалиция с Иран, Русия и Северна Корея. Иванов допълни, че китайските инвестиции в Унгария за последните 5 години възлизат на около 20 милиарда евро – сума, по-голяма от инвестициите на Пекин в Германия, Франция или Великобритания.

Ивайло Иванов определи хода на Доналд Тръмп за блокада на пролива като „рискован”, тъй като Иран е успял да натрупа резерви през последния месец чрез износ на петрол на високи цени. Той уточни, че остават около 15 дни от 60-дневния срок, в който американският президент трябва да поиска разрешение от Конгреса за продължаване на военната операция. Според Иванов пълното постигане на целите на Вашингтон би изисквало смяна на режима в Иран, което е „политически абсурдно” без мащабна сухопътна операция.

Весела Чернева направи паралел между българското и унгарското общество, като отбеляза, че и двете са в основата си проевропейски. Тя посочи обаче разлика в поведението на политиците, като заяви, че голяма част от българските политически лидери се държат „цинично и подигравателно” спрямо Европейския съюз. Като общи предизвикателства пред двете държави тя посочи борбата с корупцията и правораздавателната реформа.

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРИТЕ В УНГАРИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК