"Темата на NOVA": Красиви до болка (ВИДЕО)

В света, в който всеки ден виждаме „перфектни“ лица на екрана, границата между реалност и илюзия става все по-неясна. Наред с всичко полезно, което социалните мрежи и изкуственият интелект носят, те пренареждат тихо представите ни за това кое е красиво, нормално и достатъчно. Kолко опасен може да бъде стремежът ни към съвършенство? Отговорите търсят Мари Харитова и операторът Николай Кънчев тази събота в „Темата на NOVA”.
 
Желанието за промяна рядко започва като нужда. По-често започва като сравнение. А когато проблемът се повтаря, той вече не е личен - той е системен. Зад всяка промяна често стои история за несигурност, търсене на приемане и опит да се побереш в свят, който постоянно ти показва как „трябва“ да изглеждаш. И ако има едно нещо, което тези истории ни показват, то е, че не всяка промяна е урок. Защото понякога цената на това да сме „красиви до болка“ не се вижда веднага, но остава дълго след избора – в огледалото и в живота ни.

Илюзията за перфектност: От 5 ринопластики до психологическа криза
 
Ива Иванова, Ивка, Ивка Бейбе - много образи и едно момиче, което в опита си да намери себе си, неведнъж се губи. „Проблемът дойде към 17-18-годишна възраст, когато започнах да се подготвям за абитуриентския си бал и много исках да приличам на Анджелина Джоли. Това беше мечтата ми в живота. Майка ми тогава не ми позволи и аз въпреки нейната забрана - направих грешката да си сложа 4 ампули хиалурон. Устата ми беше обърната”, разказва Ивка.

И споделя още: „Имала съм булимия, защото съм искала да бъда красива, слаба, както всички в социалните мрежи. Искала съм да приличам на Х инфлуенсър, който си е направил скулите, който си е направил брадичката, нослето му е перфектно. С навлизането и на много медикаменти, които използват хората за отслабване, които са медикаменти за диабетици и водят до повръщане -пробвала съм ги и тях. Всички до едно съм пробвала. Отвратително е. Отвратително е да започнеш да се човъркаш заради това, че някой ти е написал лош коментар”.

Психолог: Ботоксът е новата пандемията на обществото
 
Дигиталната среда, в която Ивка се развива професионално, променя начина, по който започва да се възприема. Понякога за добро. „Дълго време аз отказвах да приема, че имам проблем с бюста, защото аз си го харесвам. Имах проблем с поставянето на имплантите ми, защото не бях проучила доктора. И втория път докторът в Турция ми каза, че всъщност силиконът ми е поставен опасно за живота ми. Бях си бясна. Ако можех да си ударя един шамар, щях да го направя 100%”, казва Ивка. Според нея вече е извървяла дълъг път, но все още се бори да приеме себе си напълно.
 
Такива истории са симптоми, казват психолозите. Първият видим знак на масовата зараза, която провокира тихото, но постоянно гонене на нереалистичен идеал за перфектност. „Бях на 18 години, когато извърших първата пластична операция. Тя беше на носа. През целия си тийнейджърски период усещах, че формата на носа ми беше проблемът,  който ме възпира да бъда по-социална, да бъда приета от групата, да бъда харесвана дори. За повечето хора това звучи глупаво към този момент.  Звучи глупаво и на мен. Обаче ми звучи глупаво от позицията на 40-годишен човек и на човек, който има житейски опит”, споделя Нели Георгиева.

Цената на красотата: Какви са рисковете от естетичните интервенции

Днес тя е лидер на общност, която подава ръка на момичета, търсещи отговори и подкрепа. Но преди да застане от тази страна, тя самата е имала нуждата някой да й покаже правилната посока. Нели обаче е категорична, че проблемът не възниква под скалпела, а се ражда вътре в нас. Най-често идва от химерата за красота, която ни налагат или обществото, или все по-въздействащите социални мрежи.
 
И точно така се раждат различни сценарии, различни човешки съдби - в една и съща матрица. „Аз имах булимични пристъпи. Това беше преди около 15 години, когато бяха модерни много слабите тела, манекенките на подиума показваха една визия за красота и за женственост, която момичетата от моето поколение всячески се опитвахме да преследваме - да сме много слаби, да няма излишни мазнини, крака, корем, всичко да бъде като на манекенки”, споделя Ива Парапанова.

Нейните преживявания обаче се превръщат в причина да започне отначало – с друга роля. Така Ива избира професионалния си път, който е тясно свързан с психологията на храненето. И казва, че анорексията, булимията, хиперфагията – всички тези нарушения се оказват отражение на вътрешния ни дисбаланс или на много по-сериозна травма от миналото ни. А докато се борим с вече съществуващите модели на хранителни разстройства, то вълната от информация, която ни залива ежедневно, ни създава нови. Според Ива Парапанова: „Съвсем новият модел на хранителните нарушения е орторексията, което е маниакалното състояние на хората да бъдат в перфектната фитнес форма. Много хранителни добавки, които често не са необходими, прекалената критичност към самия себе си, колко е добре оформено тялото, колко мускули има”.

Над 8000 души си поставят инжекции за диабет с цел отслабване. Други си слагат ботокс у дома
 
Оказва се, че от гланцираните корици на списанията до безкрайния поток онлайн – стандартът за невъзможна красота само е сменил платформата си, не и въздействието си. „В един момент тези свръх изисквания ни карат ние да издевателстваме над себе си физически. Когато се сравняваме в социалните мрежи, ние нямаме реален шанс за победа, ние нямаме реален шанс да оценим себе си, защото всичко това което виждаме, е изкривено. Ние сме загубили битката преди да е започната”, предупреждава психотерапевтът Ивета Рангелова. И допълва: „Хората, за да имат проблем със социалните мрежи, те първо имат проблем някъде със свързването. Там ни боли най-много. Там са дефицитите. Ако човек разбере, че има проблем, то проблемът вече започва да се решава”.
 
Не всяка история обаче стига до терапевт или специалист. Има и такива, които остават незабелязани – до момент, в който вече е твърде късно. В края на март млада жена почина след поставяне на хиалурон в гърдите. Всекидневно десетки пациентки търсят помощ неуспешни операции, казва пластично-възстановителният хирург д-р Боян Зайков. „Жените обикновено се чувстват най-вече разочаровани и депресирани.  Защото това, което са желали да направят със себе си, не се е получило. Виждат някоя приятелка, когато си е правил корекция, и искат да приличат на нея. Или виждат някоя знаменитост по социалните мрежи и казват: искам да изглеждам ето така. Или дори много често използват филтри, които малко или много им променят лицевите черти и те се харесат повече с по-изкуствените и казват: докторе, искам да изглеждам така”, споделя д-р Зайков. И допълва, че нерядко се налага да разубеждава пациентки, които имат нереалистични очаквания.
 
Подобен опит споделят и дерматолозите. А в световен мащаб естетичните процедури вече надхвърлят 38 милиона годишно, с ръст от над 40% за последните години, като повече от половината са минимално инвазивни. В България обаче липсва единна статистика и регистър. Секторът включва стотици клиники и хиляди козметични студиа, но липсата на строга регулация размива границата между медицинска практика и нерегламентирани услуги, където рискът често остава скрит.

Какво е решението и как да се предпазим от опасни и ненужни процедури? Гледайте във видеото.