Кабинетът обяви прогноза за рекорден дефицит: Ще има ли сериозно затягане на коланите?

"В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили". Това каза в сряда финансовият министър Гълъб Донев на брифинг в сряда след редовното заседание на Министерския съвет. Той обясни, че към момента дефицитът от 7,4% или  над 8,5 милиарда евро. Финансовият министър обясни, че има скрити в чекмеджетата на предишната власт дължими, но неплатени фактури за повече от 2 милиарда евро. Беше категоричен, че нов дълг е неизбежен, защото без поемането на такъв заем още през юли ще имаме проблем със социалните плащания.

От своя страна опозицията посъветва управляващите да бъдат по-спокойни и без паника да обмислят необходимите мерки. Междувременно в последния си доклад ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит. 

След сметките на финансовия министър: Остри реакции и критики от партиите в опозиция

Според финансовия журналист Петър Илиев казаното от управляващите по повод финансовото състояние на страната "е политическо говорене"."Повечето бяха декларации, няколко от които, между другото, си противоречаха. Казва се: „Ще режем разходи, но нито евроцент няма да бъде взет от българските пенсионери“. И в същото време: „Няма да намаляваме делегираните бюджети“. Откъде тогава ще режете разходи? 35% от бюджетните разходи са разходи за възнаграждения и пенсии. Между другото, в доклада именно те са квалифицирани като неефективни разходи", обясни той.

Михаил Кръстев, който е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, подчерта, че "ситуацията е доста мрачна". "Аргументите на опозицията са абсурдни. От гледна точка на това, че голяма част от заместник-министрите и професионалният капацитет в Министерството на финансите, които оповестяват въпросната информация, са същите хора, с които те са работили. Също така аргументът, че няма проблем с 2025 година, защото има дерогация за разходите за отбрана и всъщност сме на 2,9%, а не на 3,5%, не издържа. Констатацията в доклада е, че дефицитът е 3,5%", заяви той.

„Разходи, скрити по чекмеджетата“: Финансовият министър разкри откъде идва натрупаният 7,4% дефицит 

По думите му това, че има дерогация, би сработило само, ако нямаме структурен дефицит. А този дефицит се пренася и през следващите години, защото имаме структурни проблеми. "Ако трябва да сме честни, предходните управляващи продължават да говорят безумия. През 2025 година имаме капитализиране на ББР и БЕХ, което е счетоводна процедура за намаляване на дефицита. Имаме авансово плащане на корпоративен данък от банковите институции, което също намалява дефицита. Имаме и еднократна вноска от БНБ през април, която БНБ дори не беше длъжна да направи, особено в година, в която приемаме еврото", подчерта експертът. 

И беше категоричен, че реалният дефицит, ако извадим тези счетоводни процедури и финансови трикове, е над 5%. "Това означава, че сме събрали много по-малко, отколкото сме изхарчили. Опозицията може да прави каквито и да било внушения, но това е факт. Това са данните и те ще проличат още по-ясно през 2026 година. Затова имаме рекорден дефицит към май тази година, който е в пъти по-висок от този през последните години към същата дата", посочи Кръстев. 

Мартин Димитров: Ние ще подкрепим мерки за намаляване на разходите

Лъчезар Богданов - главен икономист в Института за пазарна икономика, коментира заявката на кабинета за  10% съкращаване на разходите, край на автоматизмите и други мерки. "Като начало, нека видим дали тези идеи ще бъдат превърнати в реални решения. Засега само ги чуваме по телевизионните студиа.  За тези 10% чакаме анализите по структури и ведомства, което е редно. Да не забравяме, че трябва да отчитаме и общините, защото бюджетът се разглежда на консолидирана основа. Полуоптимистичният разказ е, че икономиката все пак отчита сериозен растеж. Данъчните приходи все още се изпълняват доста добре. Всъщност ние имаме рекорден дефицит при много добро изпълнение на приходната част на бюджета, което показва, че големият проблем е в разходната страна", посочи той. 

Според него положителната част от историята е, че икономиката върви добре. Имаме добра събираемост на данъчните приходи, висок ръст на приходите от подоходни данъци, осигурителни вноски и ДДС. "От тази страна на уравнението нещата са по-скоро добре. Големият риск е икономиката да влезе в рецесия, защото тогава всички тези числа, за които говорим, ще експлодират в съвсем друг мащаб. Тогава ще бъде изключително трудно да се прави бюджетна консолидация и свиване на дефицита. Засега имаме растяща икономика, растящи доходи и ниска безработица. Това позволява със здрав разум да се направят икономии в разходната част и да се намали дефицитът, без това да е толкова болезнено", заяви Богданов. 

Бюджетът - ключов въпрос пред бъдещия редовен кабинет

Илиев изтъкна, че обявените мерки са абсолютно недостатъчни са. "Особено идеята за 10% свиване на разходите чрез съкращаване на служители в публичния сектор. Според мен това няма да сработи още тази година. Просто технически не може да стане. Първо трябва да се направи анализ, защото може да се окаже, че ще "изхвърлим и бебето с мръсната вода". Второ, за да се постигне ефективно свиване на разходите от порядъка на милиард и половина до два милиарда лева, трябва да се съкратят десетки хиляди служители. Публичният сектор е около 660 хиляди души и включва основно общини, общински структури и общински болници. Искам да видя как това ще бъде направено бързо", категоричен е той. 

И допълни: "При това положение се казва, че делегираните бюджети няма да бъдат съкращавани, а именно чрез тях се финансират голяма част от тези хора. Става дума за сериозно и дългосрочно - в рамките на 1-2 години, замразяване на разходите за възнаграждения, а според мен ще трябва да се засегне и швейцарското правило, както беше след 2010 година". 

Темата с възможната процедура на ЕК срещу България за свръхдефицит и състоянието на финансите в държвата ни в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов и икономистът Георги Захариев.

"Нека кажем, че това е нещо като будилник. Алармата звъни, но засега не говорим за конкретни санкции. Поне аз не съм запознат с информация ЕК да е прилагала конкретен санкционен режим досега. Това е предупреждение за проблеми, които българското общество добре познава", заяви Захариев. 

"Аз бих бил малко по-остър. Това е формална декларация, че нещо в публичните финанси не е наред. Докато бяхме в процес на присъединяване към еврозоната, ЕК беше по-склонна да си затваря очите за състоянието и динамиката на публичните финанси", подчерта от своя страна Николов. 

Разходи с компенсаторни мерки и съкращения в администрацията: Как България може да излезе от надзора за свръхдефицит на ЕК

И изтъкна, че оттук нататък има две важни неща. Първо, съществува механизъм, който позволява налагането на санкции, ако не успеем да коригираме траекторията си. "Говорим за глоба в размер на 0,5% от БВП на всеки шест месеца, в които не се справяме с дефицита и дълга. Вярно е, че ЕК никога не е използвала този инструмент, но той съществува. Ако продължим да игнорираме препоръките, не е изключено да бъде приложен", заяви той. 

Вторият важен аспект е, че европейските средства все по-тясно ще се обвързват с макроикономическата стабилност. "За настоящия програмен период няма риск от загуба на средства, но за следващия вече ще има пряка връзка между бюджетната дисциплина и достъпа до европейско финансиране", предупреди Николов. 

Според Захариев към момента се вижда, че правителството няма ясна посока. "Не знаем конкретно какво възнамерява да направи. Експертите вече предложиха различни мерки, но те ще бъдат непопулярни. Въпросът е дали правителството ще прояви лидерство и ще предприеме трудните решения през следващите две години, или ще тръгне по пътя на предишните кабинети и ще се концентрира върху увеличаване на приходите чрез данъци, вместо върху разходите", коментира той. 

По думите му първият проблем е автоматичната индексация на заплатите в публичния сектор. Вторият е броят и структурата на заетите в администрацията. "В момента на всеки четирима души в частния сектор се пада по един в публичния. Това съотношение продължава да расте без ясна връзка с ефективността. Третият проблем е, че администрацията все още функционира по остарял модел, без да използва пълноценно възможностите на дигитализацията", подчерта Захариев. 

Темата коментира и икономическият анализатор Преслав Райков в Обедния информационен блок по NOVA NEWS.

"Страната ни стигна до ситуацията към процедура по свръхдефицит е комбинация от вътрешни политики и от външни икономически фактори. Всичко започна след кризата с COVID-19, дължи се на 6 служебни министри на финансите, които не съумяха да управляват добре страната, а именно да погледнат по-далеч от 3-месечния им хоризонт”, коментира Райков. 

По думите му ако не запазим политическото мнозинство и се впуснем отново в спирала на избори, ще бъде фатално за страната ни. "Менажирането на мнозинството е много важно. Това е негативен сигнал за всички външни партньори на страната. Те са наясно с всичко, което се случва у нас. Не можем да го скрием. Освен това, годината за нас е преходна, тъй като е първата ни в еврозоната. Не трябва да разчитаме, че войните ще спрат, инфлацията ще се охлади и няма да има пандемия. Това няма как да бъде сигурно, видяхме, че не сме подготвени", уточни той. 

"Надявам се, че предстоят непопулярни мерки. Трябва да създаваме и генерираме повече бизнес. Мястото на държавата не е в регулирането на цените. Надявам се, че ще бъде стопирано и автоматичното увеличаване на приходите в публичната сфера”, каза анализаторът. 

Повече по темата гледайте във видеата.