Сметната палата: Над половин милиард лева за пътна безопасност са неизползвани, докато катастрофите се увеличават

България продължава да е сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, въпреки че във Фонда за безопасност на движението са натрупани над половин милиард лева. Това показва одит на Сметната палата за периода 2021 - средата на 2025 г., който поставя сериозни въпроси за управлението на средствата и ефективността на мерките за ограничаване на пътния травматизъм.

Към юни 2025 г. във Фонда за безопасност на движението са налични 523,4 млн. лева. Средствата се формират основно от глоби, наложени чрез автоматизирани системи за контрол на движението.

ЕК: България е на второ място в ЕС по брой жертви по пътищата за 2024 г.

За последните четири години и половина във фонда са постъпили 428 млн. лева, но са изразходвани едва 125,1 млн. лева. Причините за натрупването на средствата са административни проблеми, забавени и прекратени обществени поръчки, както и ограничени възможности за кандидатстване на общини и други организации.

Одиторите предупреждават, че заради инфлацията реалната стойност на натрупаните средства вече е намаляла значително. Ако сегашният модел на управление се запази, неизползваният ресурс може да достигне 873 млн. лева до края на 2028 г.

Средства за пътна безопасност се харчат и за ремонти, техника и конкурси

Според Сметната палата значителна част от средствата не се насочват към дейности с пряк ефект върху безопасността на движението.

От изразходваните 125 млн. лева:

• 47,6 млн. лева (38%) са вложени в дейности с пряко отношение към пътната безопасност – камери, системи за контрол, дрегери и тестове за наркотици;
• 67,3 млн. лева (54%) са похарчени за дейности с косвен ефект, включително закупуване на автомобили;
• 10,2 млн. лева (8%) са използвани за разходи без връзка с пътната безопасност – ремонти на сгради на МВР, климатици, служебно облекло, компютърна техника, канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“.

Милчев: Във Фонда за пътна безопасност има 500 млн. лв., но с тях се купуват камери и коли

Като пример е посочено и финансиране за изграждане на административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лева.

Липсва анализ на причините за катастрофите

Един от най-сериозните изводи в доклада е липсата на задълбочен анализ на причините за тежките пътни инциденти.

По данни на МВР за периода в страната са регистрирани над 485 хил. пътнотранспортни произшествия, но едва около 30% от тях са посетени от полицейски екипи.

Одиторите посочват, че не се събира достатъчно информация за останалите произшествия и не се правят системни анализи за ролята на пътната инфраструктура като фактор за катастрофите.

Повече катастрофи и ранени въпреки засиления контрол

През 2024 г. броят на загиналите на пътя е намалял до 478 души, което е с 15% по-малко спрямо 2021 г.

Защо България е на второ място в ЕС по брой жертви по пътищата за 2024 г.

Останалите показатели обаче се влошават:

• катастрофите са се увеличили с 11%;
• ранените са нараснали с 19%;
• тежко пострадалите са повече с 30%.

Според Сметната палата усилията на МВР са концентрирани основно върху контрола на скоростта, докато редица други рискови фактори остават недостатъчно адресирани.

Инфраструктурата остава пренебрегната

Одитът отбелязва, че въпреки наличния финансов ресурс не са финансирани проекти за обезопасяване на опасни участъци чрез маркировка, осветление или други инфраструктурни решения.

За пример за успешна мярка е дадено поставянето на разделителни колчета в Кресненското дефиле, след което смъртните случаи в този участък са сведени до нула.

Санкциите не променят трайно поведението на шофьорите

Проверката показва, че увеличаването на броя на глобите не води автоматично до по-добра дисциплина на пътя.

Между 2021 и 2024 г. броят на издадените наказателни документи е нараснал от 2,5 млн. до 3,3 млн., но нарушенията продължават да се увеличават.

Сред основните проблеми са:

• забавено връчване на електронните фишове;

• голям брой отменени санкции;

• фокус върху лесно установими нарушения вместо върху най-рисковото поведение на пътя.

Одиторите подчертават, че санкциите имат превантивен ефект само когато са бързи, справедливи и неизбежни.

ЕК: Смъртността по пътищата в България остава значително над средната за ЕС

България остава сред най-опасните държави в ЕС

Страната продължава да е сред лидерите в Европейския съюз по смъртност на пътя.

През 2024 г. в България са загинали 74 души на един милион жители. За сравнение:

• Швеция – 20 души;

• Дания – 24 души;

• Нидерландия – 32 души;

• Германия – 33 души.

През 2023 г. България е била на първо място в ЕС по този показател, а през останалите години от периода е заемала второ място след Румъния.

Прогнозата е тревожна

Сметната палата предупреждава, че при сегашните тенденции България няма да изпълни европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 г.

В резултат на одита институцията отправя 26 препоръки към министъра на вътрешните работи за подобряване на управлението на фонда, контрола по пътищата и ефективността на мерките за безопасност.

Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова обяви, че първата стъпка към обновяването на Витоша ще бъде изработването на задание за нов План за управление на природния парк. По думите ѝ още от самото начало в процеса ще бъдат включени всички заинтересовани страни – институции, природозащитни организации, туристически и спортни общности, граждански сдружения и жители на столицата.

Карамфилова подчерта, че досегашният модел на работа се е оказал неефективен. Тя припомни, че опитът за актуализация на плана за периода 2015–2024 г. е започнал още през 2014 г., но така и не е довел до реален резултат. Според нея липсата на прозрачност и консенсус е довела до натрупването на стотици становища и години на застой.

От МВР разпратиха своята позиция по казуса:

Още с встъпването си в длъжност министър Иван Демерджиев поиска преглед на актуалното състояние на дейностите по фонд „Пътна безопасност“. След като се запозна с него, той разпореди занапред разходи по фонда да се правят само за дейности, пряко свързани с подобряване на пътно-транспортната обстановка в контекста на приоритета за намаляване на жертвите и пострадалите при катастрофи.