МРЗ без замразяване, но с нов механизъм: Какво предстои за работещите?

Темата за минималната работна заплата отново предизвика сериозен обществен и политически дебат, след като във вторник за кратко се появи информация, че нейният размер ще бъде замразен до 2028 г. Малко по-късно премиерът Румен Радев опроверга тези твърдения и заяви, че не се предвижда замразяване, а въвеждане на нов механизъм за изчисляване на минималното възнаграждение. Засега остава неясно дали новата формула ще доведе до запазване на сегашното ниво от около 620 евро, или ще последва увеличение.

Темата в „Здравей, България” коментираха икономистът и преподавател в УНСС проф. Боян Дуранкиев,  изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” Васил Караиванов.

Според проф. Дуранкиев единодушие в Националния съвет за тристранно сътрудничество по въпроса с МРЗ никога не е имало и едва ли ще има. „В края на краищата ще има някакво споразумение и правителството ще вземе решение“, подчерта той. По думите му информацията за евентуално замразяване на минималната заплата показва липса на координация в самото правителство.

Минималната заплата - по нова формула

„Мога да ви гарантирам, че формулата е предварително ясна. Има европейска директива, според която 50% от средната работна заплата трябва да бъде минимална. Новата формула ще бъде 99% от старата. Няма да има съществена промяна“, заяви професорът. И прогнозира, че от 1 януари минималната работна заплата може да достигне поне 710 евро.

Михаил Кръстев обаче оспори подобна интерпретация. Според него европейската директива не налага автоматичен механизъм. „Тя посочва референтни стойности - средна заплата, медианна заплата, производителност на труда и други икономически показатели, които трябва да подпомогнат политиците при вземането на решение. Ние въведохме автоматизъм, който не съществува в директивата“, посочи той.

Кръстев даде пример с големите различия между отделните региони на страната. „Средната работна заплата в София е около 2000 евро, а в Благоевград е под 1000 евро. Това води до ситуации, в които минималната заплата в някои региони достига 75% от средната, което е икономически нонсенс и пречи на икономическата активност“, категоричен е той. 

Минималната работна заплата няма да бъде замразявана

По думите му именно това е един от основните недостатъци на сегашния модел. „Той се превръща в административна забрана за труд. Освен това говорим за тристранен диалог, а две от страните в него са твърдо против този механизъм“, допълни Кръстев.

Васил Караиванов също подчерта, че очаква скоро да стане ясно какво решение ще предложи правителството. Според него минималната работна заплата има особено значение заради връзката си със социалноосигурителната система. „Тя е най-важна за събирането на осигуровките. Освен всичко друго, именно върху нея се изчисляват осигурителните вноски на голяма част от работещите“, обясни той.

Той посочи, че на много места все още съществува практиката част от възнаграждението да се изплаща неофициално, поради което минималната работна заплата продължава да играе ключова роля като база за осигуряване. Според него пазарът на труда в момента е по-благоприятен за работещите, отколкото за работодателите. „Няма хора. Имаме внос на работна сила. Затова договарянето на възнагражденията се определя все повече от недостига на кадри, а не от размера на минималната работна заплата“, коментира икономистът. 

Минималната заплата: Търси се пресечна точка между интересите на служителите и работодателите

По думите му независимо от бъдещата формула за определяне на минималното възнаграждение, реалните заплати ще продължат да се влияят основно от търсенето и предлагането на труд на пазара.

Целия разговор гледайте във видеото.