Засилва ли се турското влияние на Балканите и у нас

Турското влияние на Балканите и в целия регион се засилва, Ердоган показва систематично трансакционно поведение и се възползва от географията на страната, както и от разрива в отношенията на Запада и Русия. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS историкът от Софийския университет доц. Светослав Живков.

Той коментира все по-отчетливото геополитическо и енергийно присъствие на Турция на Ердоган на световната карта. "Има приемственост между Ердоган и неговите предходници, но Турция е малка велика сила и трябва да го приемем. Малка велика сила, която е наш съсед, за щастие или не. Безспорно като голям играч - 85 милиона души население, една силна икономика, макар с трудности, в дългосрочен план Турция увеличи своето влияние не само на Балканите. Още от преди идването на Ердоган тя упражнява влияние далеч извън своите граници. Тя държи проливите, а падането на Източния блок отвори вратите й към Средна Азия. Новото обаче е, че ако ролята на Турция на водач на тюркските народи беше ясно от 90-те години, сега Ердоган възражда старият отоманизъм. Това е свързано с опитите за налагане на влияние в нетурските региони на Балканите - Косово, Босна, Албания", каза той. 

Българският дълг: Защо Гърция се финансира по-евтино от нас?

Доцентът припомни и че конфликтът на Запада с Русия помага на Ердоган. "Ердоган успява да трупа дипломатически дивидент по няколко линии. Първо - проблемите на Запада с Русия му позволяват именно това. Конфликтът в Украйна започна все пак през 2014 година и той го използва. Капитализира географското си положение", коментира той. 

Добрите настоящи отношения на Турция и Русия са контраинтуитивни за българите, заради историческите наслагвания. Така ли е обаче наистина?

"Това е наш проблем и на нашите предразсъдъци. Турция и Русия и преди са играли заедно на международната сцена. През 1920 година Кемал се договаря със Съветска Русия за подялбата на Армения например. Доердогановата ера Турция беше верен съюзник на Запада, по време на студената война. Това тогава означаваше демократизация и инвестиции в местната икономика. При Ердоган от една страна се прави опит да се върне към отоманските корени, да експлоатира имперското". 

Много анализатори казват, че Ердоган експлоатира исляма за свои цели. Как по-точно?

"Религията е сериозно оръжие на самата Турция. Ислямизмът има влияние и преди Ердоган, затова армията се намесва често исторически. Тези военни преврати целят гарантиране на светския характер на държавата. Това беше единственият начин да се гарантира секуларността. Това, което направи Ердоган е, че успя да се справи с фактора армия и това отвори пътя му на този негов - не авторитарен, но поне хибриден режим. Той експлоатира тези чувства". 

„Изяжда“ ли корупцията парите за здравеопазване

Днешна Турция

"Дами и господа, говорим за една държава, към която можем да прилепим следните геополитически и икономически качества: втората най-голяма армия в НАТО; една от петте държави в Алианса, участващи в споделяне на ядрено оръжия; ключов транзитен коридор за газ между Русия, Каспийския регион, Близкия изток и Европа; ключово географско положение на държава-член на НАТО, но и държава граничеща с Близкия Изток, Кавказ, Черноморския басейн; държава, натоварена с изключителна дипломатическа гъвкавост на противоречиви отношения с Русия и Украйна, с Израел и Хамас, с ЕС и Китай - без да бъде отхвърлена окончателно от нито една от тях; държава на меката сила с население от 85 милиона души и културно и религиозно влияние в тюрския свят и накрая - държава с все по-натрапчиво влияние в България. Досетихте се - говорим за Турция на Реджеп Тайп Ердоган".

"Новият султан, който толкова много иска да замести бащата Мустафа Кемал на тронното място в пантеона на строителите на съвременна Турция. Всъщност, колкото и да са различни, между двамата има прилики. И двамата управляват чрез силна, персонализирана концентрация на власт; и двамата разчитат на силна армия и национализъм като градивен елемент на държавността; и двамата виждат Турция като естествения регионален лидер, а не просто като национална държава в границите си; и двамата активно преначертават идентичността на страната отгоре надолу — Ататюрк към Запада и секуларизма, Ердоган обратно, но със същата решителност и мащаб на намеса. Разликите са тези, които трябва да ни притесняват обаче. Защото Турция на Ердоган постепенно върна религията в публичния и политическия живот; Ердоган се заиграва с диктатурите по целия свят, изграждайки своята собствена - уникална по природа; трансформира силната парламентарна република в президентска - по свой образ и подобие; открито ревизира кемалисткото наследство; и накрая - създава една Турция на глобалното влияние през икономиката и енергетиката, създавайки мрежи от влияние - най-вече тук на Балканите".

Повече гледайте във видеото.