За първи път от 25 години: Говори хазяйката на двама от атентаторите от 11 септември

Днес се навършват 25 години от един от най-мрачните дни в съвременната история - денят на атентатите срещу Световния търговски център, които промениха съдби и оставиха траен отпечатък върху света - от западното крайбрежие на САЩ до Афганистан. 

Около 9:00 ч. в тогавашната привидно спокойна септемврийска сутрин, 19 членове на ислямистката екстремистка мрежа „Ал Кайда“ отвличат четири пътнически самолета. Едната машина се разбива в Пентагона, а други две са насочени към кулите близнаци в Ню Йорк. И двете сгради се срутват. Четвъртият самолет се разбива в поле в Пенсилвания, след като пътниците на борда оказват съпротива на похитителите.

Жертвите на нападенията са близо 3000, сред които около 300 пожарникари и други служители на спешните служби, намирали се в Световния търговски център.

27 години след 11 септември: Предполагаемият организатор на атентатите застава пред съда

Сред хората, чиито животи са белязани от трагедията, е и Холи Ратчфорд - жената, която по това време управлява жилищния комплекс в Сан Диего, в който живеят двама от атентаторите, отвлекли самолета, който се разбива в Пентагона. Днес, 25 години по-късно, пред "Би Би Си" тя за първи път говори публично за срещите си с тях и за отношенията си с Омар ал-Баюми - саудитски гражданин, обвиняван, че е оказвал ключова помощ на двамата преди атентатите.

Тогава Ратчфорд не подозира нищо. За нея Баюми е просто усмихнат и общителен човек, който живее в комплекса със съпругата и децата си. В един момент той води при жената двама млади мъже, представяйки ги за свои познати от местната джамия. Само година и половина по-късно имената им ще се окажат свързани с най-тежкия терористичен акт на американска земя. А въпросът какво точно е знаел Баюми и защо е помагал на двамата похитители продължава да стои без отговор.

► „Почти невъзможно е да осмисля кой казваше, че е и кой всъщност се оказа. Все още ми е трудно да го приема“

През септември 1999 г. Омар ал-Баюми - саудитски гражданин на около 40 години, се нанася със семейството си в жилищния комплекс „Паркуд“ в Сан Диего, Калифорния. Новият обитател на апартамент №152 бързо се превръща в редовен гост на партитата край басейна, организирани от Холи Ратчфорд.

„Той винаги беше толкова жизнерадостен и усмихнат. Беше изключително дружелюбен. Когато организирах партита, винаги идваше и участваше във всичко“, спомня си тя.

Семейството му също я канело в дома си. „Харесваше ми да ходя там“, споделя още нищонеподозираща тогава Ратчфорд.

Днес обаче Баюми е в центъра на съдебен иск за 1 трилион долара (733 млрд. паунда) срещу Кралство Саудитска Арабия. Делото е заведено от няколко хиляди семейства на жертви и от оцелели при атентатите на 11 септември.

Няколко месеца след нанасянето си в комплекса Баюми запознава Ратчфорд с двама привидно обикновени и учтиви мъже, които също стават нейни съседи. По-късно двамата ще се превърнат в едни от най-известните извършители на атентатите от 11 септември. Те отвличат полет 77 на „Американ Еърлайнс“ и го разбиват в сградата на Пентагона.

 Снимка: gettyimages

В продължение на 25 години Ратчфорд е преследвана заради връзката си с тримата мъже. Тя смята, че Баюми я е заблудил още от самото начало.

► Връзката с похитителите

Баюми е обвиняван, че е подпомогнал подготовката на атентатите от 11 септември чрез подкрепата, която е оказал на първите двама похитители, пристигнали в САЩ - Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар. 

Преди година федерален съдия в Ню Йорк, който разглежда делото на семействата на жертвите, постановява, че доказателствата позволяват „разумно заключение“, че Баюми и саудитски дипломат, базиран в САЩ, са „координирали действията си със саудитското правителство при предоставянето на помощ на похитителите“.

Решението позволява на делото на семействата да продължи. Саудитска Арабия обжалва, а страната и Баюми винаги са отричали обвиненията. 

Ратчфорд, която е виждала взаимодействието му с похитителите и е станала свидетел на ключова помощ, която им е оказал, е предоставила запечатана декларация пред съда в Ню Йорк. Досега обаче тя никога не е говорила публично за видяното.

► Животът в „Паркуд“

Откриването на Холи Ратчфорд не е било лесно. След като без да подозира се оказва въвлечена в разследването на това, което американското правителство определя като „най-тежкото престъпно деяние на американска територия в съвременната история“, тя се премества на възможно най-отдалечено място в САЩ. Живее в пустинен район в западната част на страната - място, известно с гърмящите змии. Ратчфорд разказва, че избягва новините и категорично не разговаря с журналисти. Този път обаче, за изненада на журналистите, тя се съгласява да говори. Интервюто ѝ поставя под съмнение версията за събитията, която Баюми е дал пред полицията, ФБР и съда в Ню Йорк. 

Какво се случва на 9/11 - най-смъртоносните терористични атаки в историята на САЩ

В началото на 1999 г. животът на Ратчфорд започва да се подрежда. Дотогава тя води нестабилен живот - мести се често, омъжва се, забременява и се развежда още преди да навърши 21 години. Но на 27-годишна възраст вече има работа, която обича, и собствен дом.

Като нов управител на жилищния комплекс „Паркуд“, състоящ се от 175 апартамента и редови къщи в предградията на Сан Диего, тя се справя отлично. Жилищата рядко остават празни за дълго. Но не документите или добрата заплата превръщат работата ѝ в мечтаната професия. Най-важни за нея са хората.

Снимка: gettyimages

Ратчфорд не само работи в „Паркуд“, но и живее там. Клиентите ѝ са и нейни съседи, а много от тях се превръщат и в приятели. Винаги казвах на служителите си: „Накарайте ги да се чувстват така, сякаш това е техният дом, и те ще останат“, спомня си тя.

Докато Ратчфорд изгражда живота си в „Паркуд“, тя се чувства щастлива и сигурна в света, който е създала и в който познава всички и всичко. Тогава обаче всичко се разпада по драматичен и неочакван начин.

► Омар ал-Баюми

Омар ал-Баюми се нанася в „Паркуд“, като заявява, че е студент. „Знаех, че учи. Не съм сигурна какво друго правеше“, казва Ратчфорд. Повече от две десетилетия по-късно разсекретени документи на ФБР и съдебни материали разкриват, че обучението на Баюми на практика е било прекратено още през 1998 г. Той прекарвал значително повече време в организиране на религиозни дейности в мюсюлманската общност, които често заснемал с видеокамера. Постоянното му снимане и въпросите, които задавал, предизвиквали подозрения.

„В мюсюлманската общност в Сан Диего имаше общо мнение, че Баюми е агент на саудитското разузнаване“, разказва Ричард Ламбърт, който ръководи местния офис на ФБР при разследването след 11 септември.

За Ратчфорд обаче не било нейна работа да задава подобни въпроси. Важното за нея било дали той може да плаща наема. А той можел. По-късно ФБР установява, че Баюми получава около 90 000 долара годишно - значителна сума за онова време.

Тъкмо такъв го вижда и Ратчфорд в домашните му видеозаписи, които никога досега не са били излъчвани. На тях той играе с топка със семейството си край басейна на „Паркуд“ и се смее, когато топката пада във водата.

На друг запис се вижда семейната му екскурзия до Лас Вегас. Облечен с риза на цветя, той показва влакчето на ужасите до казино-хотела „Ню Йорк, Ню Йорк“. „Повярвах на всичко, което ми казваше. Наистина мислех, че такъв е“, казва Ратчфорд.

Но тази версия на Баюми се различава от образа, който се появява в други видеозаписи.

През лятото на 1999 г. той заснема Капитолия във Вашингтон от различни ъгли, споменава „план“, а след това насочва камерата към себе си и прави коментар в стил телевизионен репортер. Адвокатите на семействата на жертвите от 11 септември твърдят, че той е наблюдавал сградата като потенциална мишена за атентатите.

Баюми пред сградата на Капитолия, "планирайки" предполагаеми действия. Снимка: стопкадър от Южният окръг на Ню Йорк (SDNY) - федерален съд от първа инстанция в Съединените щати

Кралство Саудитска Арабия поддържа тезата, че става дума просто за туристическо видео. В решението си от август 2025 г. съдията в Ню Йорк посочва, че от видеото съдът може да заключи единствено, че Баюми е „посетил Вашингтон и е заснел града“.

► Двамата похитители

На 3 февруари 2000 г. Баюми води двама млади мъже в офиса за отдаване на жилища, където работи Ратчфорд.

Тя си спомня, че той очевидно бързал и седнал върху шкаф с документи, докато ѝ обяснявал, че двамата са от неговата джамия и временно живеят при него, докато си намерят жилище. „Нямаше абсолютно нищо необичайно в тях. Бяха приятни и учтиви“, спомня си тя.

Двамата не говорели английски, но Баюми поел инициативата. Ратчфорд разказва, че той я попитал какво трябва да представят, за да получат апартамент в „Паркуд“.

„Те изобщо не отговаряха на изискванията за доходи, нито имаха банкова сметка. Нямахме нищо от това“, казва тя.

Ратчфорд имала правила и решението било бързо - отказ.

Двамата мъже обаче разполагали с няколко хиляди долара в брой. Банкови документи показват, че на следващия ден Баюми ги завел до най-близката банка и им помогнал да открият сметка. На третия ден той отново се върнал в офиса на Ратчфорд и намерил решение на проблема с изискванията за доход. Щял да стане поръчител по договора им за наем. Така Баюми поел юридическа отговорност за апартамента им.

В договора за наем присъстват многократните му подписи. Той е посочен като техен гарант, приятел и лице за контакт при спешни случаи, а неговият апартамент в „Паркуд“ е записан като настоящ адрес на двамата. Без повече забавяне двамата се нанасят в апартамент №150 - жилище с една спалня, само на няколко врати от градската къща на Баюми край басейна.

Двамата мъже, за които Баюми поема юридическа отговорност - Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар - по-късно ще станат похитители в атентатите от 11 септември.

Холи ги вижда многократно през следващите няколко месеца. „Пиех чай с тях и им давах бисквити. Не беше така, сякаш просто някой е дошъл в офиса и е наел жилище от нас“, казва тя. Хазми и Михдар остават в апартамента си до края на май същата година, след което се изнасят.

Ратчфорд не мисли повече за тях. Шестнадесет месеца по-късно, докато Америка все още е в шок и скръб след атентатите от 11 септември, тя получава обаждане от жена, която иска препоръка за двамата като наематели. Без да се замисля, Ратчфорд ѝ предоставя информацията.

Жената обаче не е агент на недвижими имоти. Тя е журналист. Следващият ѝ въпрос разтърсва Ратчфорд: „Знаехте ли, че те са двама от терористите, които са разбили самолета си в Пентагона?“

„И аз казах: „Какво?“

► Разследването на ФБР

След това на вратата ѝ почуква ФБР. На 14 септември 2001 г. двама специални агенти разпитват Ратчфорд в офиса ѝ в „Паркуд“.

Тя им предоставя документа, с който Баюми е гарантирал за наемателите, и така започва разследването на мъжа, когото по-късно ФБР ще определи като основния посредник, подпомагал двамата похитители в Сан Диего.

Ричард Ламбърт, който вече е пенсионер от ФБР и работи като консултант по делото на семействата на жертвите, казва: „Когато започнахме да идентифицираме хората, свързани с похитителите, стана ясно, че има мрежа, оглавявана от Омар ал-Баюми“.

ФБР установява, че контактите на Баюми са помогнали на Хазми и Михдар да получат шофьорски книжки в Калифорния, да кандидатстват във летателни училища, да получават парични преводи от Близкия изток и дори да организират стоматологично лечение.

Агентите на ФБР искат да разпитат Баюми. Те проследяват местонахождението му на повече от 8000 километра - до Великобритания, в Бирмингам, където той се е преместил малко преди 11 септември. На 21 септември 2001 г. той е арестуван от антитерористичното звено на британската полиция. Започват разпити.

Баюми изглежда невъзмутим, а на моменти дори възмутен. Първоначално той отрича да познава някой от похитителите. Той признава, че често е помагал на хора да си намерят жилища, но когато разследващите настояват, заявява, че не може да си спомни имената на хората, за които е гарантирал.

На следващия ден казва, че си спомня за двама души - „Науаф“ и „Халид“ - първите имена на Хазми и Михдар. Той признава, че това са единствените двама души, на които е оказал подобна подкрепа.

Баюми твърди, че се е запознал с тях в Лос Анджелис, след като случайно ги чул да говорят на арабски в ресторант. По думите му той им казал, че ако някога отидат в Сан Диего, може да им помогне. На следващия ден, според разказа му пред британските полицаи, двамата се появили в местната му джамия в Сан Диего и казали, че имат нужда от място за живеене.

Тогава Баюми ги закарал до „Паркуд“, за да разговарят с Ратчфорд за намиране на апартамент. След като Хазми и Михдар се нанесли, Баюми твърди, че ги избягвал. Казва, че е напуснал града и когато се върнал, двамата вече били заминали.

Според неговата версия връзката му с бъдещите похитители е била краткотрайна. Но разказът му не съвпада с версията на Ратчфорд.

„Знам, че това е казал, и знам, че са пълни глупости“, категорична е тя.

Преди да доведе похитителите в офиса ѝ, Баюми няколко пъти я питал за свободни апартаменти за двама души. „Казвах му какво има свободно, а той отговаряше: „О, не, не, искам онзи“, разказва тя. „Искаше нещо близо до него и се надяваше да е възможно най-евтиното“.

Тя отхвърля и твърдението му, че почти не е виждал похитителите, след като им осигурил жилище. По думите ѝ тя ги е виждала заедно с Баюми и през следващите седмици. В един от случаите тримата са дошли в нейния офис, където са пили чай и са яли бисквити. „Не е така, сякаш просто им е намерил апартамент и никога повече не е разговарял с тях“, казва тя, добавяйки, че тримата „определено бяха приятелски настроени“.

Ратчфорд казва още на ФБР, че когато двамата похитители изоставали с плащането на наема, Баюми го е плащал вместо тях. Британската полиция задържа Баюми в продължение на седем дни - максималният срок по тогавашното законодателство.

Министерството на правосъдието на САЩ решава да не иска екстрадицията му, за да бъде изправен пред съда. На 28 септември 2001 г. Баюми е освободен.

Ратчфорд все още не може да повярва. „Не мога да повярвам, че му се размина“, казва тя.

► Новите доказателства

ФБР продължава да изгражда дело срещу него. Агенти в Сан Диего установяват, че две компании, свързани със саудитското Министерство на отбраната, са осигурявали годишното възнаграждение на Баюми от 90 000 долара. Той обаче не ходел на работа и натрупвал „огромни“ разходи.

Разследващите установяват, че заплатата му се е увеличила повече от два пъти малко след пристигането на двамата похитители в Сан Диего и отново е спаднала, след като те напуснали западното крайбрежие на САЩ.

Междувременно агенти от офиса на ФБР в Ню Йорк преглеждат огромен брой документи, получени от британската полиция след претърсванията на имотите на Баюми в Бирмингам, научава BBC. Федералните откриват писма до благотворителна организация, свързана със саудитското правителство и имаща преки връзки с „Ал Кайда“.

Открити са и материали, за които разследващите смятат, че могат да „покажат антиамериканските настроения и убеждения на Омар ал-Баюми“, както и негови собствени записки, които според тях „могат да бъдат интерпретирани като джихадистки“.

Нищо от това обаче не води до повдигане на обвинения или съдебно преследване.

От Министерството на правосъдието на САЩ заявяват пред BBC, че не могат да коментират действия и решения отпреди 25 години, свързани със служители, които вече не работят там. Баюми напуска Великобритания и се връща в Саудитска Арабия през август 2002 г.

Две години по-късно той на практика е оправдан от независимата комисия на САЩ, разследваща атентатите от 11 септември. Комисията го определя като „услужлив и общителен“ и „малко вероятен кандидат за тайно участие в дейността на ислямистки екстремисти“. ФБР обаче не е предоставило на комисията всички доказателства, които е събрало.

Снимка: gettyimages

Междувременно семействата на жертвите от 11 септември започват съдебните си опити да потърсят отговорност от Баюми. Те го включват като ответник в иска си за 1 трилион долара срещу различни лица, компании и правителства, обвинявани в подкрепа на „Ал Кайда“.

В продължение на години семействата настояват разследването на ФБР да бъде разсекретено. Изчакването е мъчително бавно, но от 2018 г. насам десетки хиляди страници документи са предоставени на съда в Ню Йорк, както и чрез президентска заповед, подписана от Джо Байдън. Сред тях са и разпитите на Холи Ратчфорд от ФБР.

През август миналата година, след като разглежда всички доказателства, съдията по делото на семействата на жертвите от 11 септември заявява, че доказателствата не подкрепят заключението, че Баюми е бил „просто невинен участник“.

Съдия Джордж Б. Даниелс отбелязва още в решението си, че има „разумно основание да се заключи, че цялата помощ, свързана с апартаментите, която Баюми е предоставил на похитителите, не е била просто действие на добър самарянин, а по-скоро е следвал“ инструкции от саудитското правителство.

Саудитска Арабия отрича каквато и да е роля в атентатите от 11 септември и последователно твърди, че Омар ал-Баюми не е бил саудитски агент и не е имал участие или предварителна информация за атаките.

Рияд също така поддържа, че съгласно американското законодателство страната се ползва със суверенен имунитет - правна защита, която освобождава държава или неин владетел от определени граждански искове и наказателно преследване - и че делото трябва да бъде прекратено.

Делото в момента е в Апелативния съд на САЩ, който ще изслуша устните аргументи на страните през октомври.

► „9/11 ме накара да се страхувам от хората“

Атентатите от 11 септември са катастрофа, оставила дълбока лична травма у десетки хиляди хора - семействата на жертвите, оцелелите, служителите на спешните служби и свидетелите.

За Холи Ратчфорд всички сигурности и усещането за стабилност, които е имала през годините в „Паркуд“, изчезват внезапно. Нищо вече не изглежда такова, каквото е било.

„Знам, че животът на много хора се промени веднага след 11 септември. При мен само за седмица или две животът ми, идеалите ми, убежденията ми – всичко се промени толкова бързо. Сякаш някой натисна ключ“, разказва тя. „Чувствах се толкова глупаво. Доверявах се и се грижех за хора, които са вършили лоши неща. Никога повече не искам да бъда толкова неподготвена и заслепена от това, че хората не са тези, за които се представят“.

Скоро след 11 септември Ратчфорд напуска „Паркуд“, работата си като управител на имоти и големия град. Първо се премества край морето, след това в резерват, а по-късно - в пълна изолация, далеч от всичко и всички.

Всичко това е опит да избяга от усещането, че отново може да бъде измамена. Ратчфорд започва да се усамотява и да общува само с хора, на които напълно се доверява.

„11 септември ме накара да се страхувам от хората“, казва тя. „Сега просто предпочитам да съм далеч от хора, които може да лъжат за това кои са. Не можеш да пазиш тайна, когато живееш в малък град, и това ме кара да се чувствам по-сигурна. Харесва ми да съм на място, където мога да се доверявам на хората“.

Но дори след като се отдалечава все повече и повече от външния свят, въпросите за случилото се в „Паркуд“ продължават да я преследват.

„Част от мен се пита дали нямаше нещо, което можех да направя, ако бях по-строга“, казва тя.

ВСИЧКО ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 25-АТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТИТЕ В САЩ ЧЕТЕТЕ ТУК