Кристалина Георгиева: Изкуственият интелект може да удари пазара на труда като цунами

Генералният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди, че изкуственият интелект може да промени икономиките и пазара на труда със скорост и мащаб, невиждани при предишните технологични революции. В реч в Ирландия тя призова Европа да ускори инвестициите и реформите си, ако иска да остане конкурентоспособна в новата технологична ера.

Георгиева започна с личен спомен от България. След началото на перестройката и появата на магазините, в които се плаща с конвертируема валута, първата ѝ подобна покупка била кен известна марка бира. „Докато го пиех, беше немислимо България да стане член на ЕС и еврото да бъде нашата валута. Но това се случи“, разказа тя. Според нея този пример показва, че Европа е способна на трансформации, които в определен момент изглеждат невъзможни.

AI и пазарът на труда: Кои професии и умения ще се търсят най-много

„Изкуственият интелект може да удари пазара на труда като цунами“

Според ръководителя на МВФ следващото голямо изпитание е именно AI. „Независимо дали го обичаме, мразим или се страхуваме от него, новата граница се определя от изкуствения интелект“, заяви Георгиева. Тя подчерта, че възможностите са огромни, но такива са и рисковете.

Една от най-сериозните промени ще бъде на пазара на труда. По оценки, представени от Георгиева, изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики.

„AI може да удари пазара на труда като цунами“, предупреди тя. Нови изследвания на МВФ показват, че още сега приблизително една от всеки десет свободни позиции в развитите икономики изисква поне едно ново умение. Технологичната промяна може да повиши заплатите и заетостта в определени групи, но същевременно да задълбочи разделението и да доведе до свиване на средния сегмент на пазара на труда.

В дългосрочен план обаче AI има потенциал значително да ускори икономическия растеж. Оценката на МВФ е, че технологията може постепенно да добави между 0,1 и 0,8 процентни пункта към годишния потенциален растеж на световната икономика.

Риск и за финансовите пазари

Георгиева предупреди и за опасност от сериозна пазарна корекция, свързана с бума около AI. Според нея това е сред рисковете, които МВФ приема най-сериозно в момента.

Кристалина Георгиева представи ново изследване за икономическите ефекти от разширяването на ЕС

„AI подкрепя пазарите, но може и да ги разтърси“, посочи тя. Ако очакванията за печалбите и инвестициите не се оправдаят, натрупаният дълг, взаимното финансиране между компаниите и глобалната свързаност на капиталовите пазари могат да превърнат разочарованието в мащабна корекция.

Георгиева засегна и крайните рискове от развитието на технологията. По думите ѝ частните компании напредват по-бързо от регулациите и контрола, а вече има предупреждения, че най-мощните AI модели един ден могат да излязат извън човешкия контрол.

Европа не може само да използва AI - трябва и да го създава

Според Георгиева ЕС не може да разчита единствено на технологии, разработени другаде. Европа трябва едновременно да бъде създател, изграждащ инфраструктура и потребител на изкуствен интелект.

Въпреки че седем от десетте най-добре подготвени за AI държави в индекса на МВФ са европейски, континентът продължава да изостава от САЩ и Китай. Проблемът не е само в разработването на технологията. Американските компании вече използват AI, за да преструктурират цели бизнес процеси, докато европейските предприятия по-често го прилагат в много по-ограничени дейности.

Тя очерта пет основни направления за действие – повече рисков капитал за технологичните компании, по-достъпна енергия, по-гъвкава бизнес среда, подготовка на работниците за новите професии и активно внедряване на AI в публичния сектор.

Кристалина Георгиева за въвеждането на еврото: България ще пожъне ползи, но и ще допринесе за бъдещето на Европа

Особено сериозно предизвикателство ще бъде електроенергията. Центровете за данни вече използват около 3% от електроенергията в Европа, а търсенето, движено от AI, може да се утрои до 2030 г. Затова Георгиева отново призова за по-добра свързаност между националните електропреносни мрежи.

Георгиева оцени европейските усилия за регулиране на изкуствения интелект, но предупреди, че правилата сами по себе си няма да бъдат достатъчни, ако континентът загуби технологичната надпревара. „Чудесно е, че имате предпазни огради. Но те имат смисъл само ако има какво да пазят“, заяви тя и призова Европа да ускори собственото си развитие в областта на AI.

Според ръководителя на МВФ предизвикателството вече не е дали Европа ще бъде засегната от революцията в изкуствения интелект, а дали ще успее достатъчно бързо да се превърне в един от участниците, които я определят.