Какво губят децата, когато родителите нямат време за игра

Децата, израснали с родители, които не отделяли време за забавление и игра с тях, често се борят за пълноценно емоционално и неврологично развитие. За да се справят, такива деца често развиват лоши навици, които носят със себе си в зряла възраст.

► Липса на интерес 

Играта е свързана с всички аспекти на детското развитие, включително дори с развитието на мозъка. Когато децата се насърчават да играят и да се забавляват, те стават любознателни. Любопитството е основата на ученето и интелигентността. Когато родителите не подкрепят активно развитието на любопитството чрез игра, децата губят интерес и тази липса на любопитство ще ги съпътства и в зряла възраст. 

► Съмнения за собствените способности 

Играта с дете укрепва самочувствието им. Когато децата сами завършват пъзел или измислят креативни правила за игра, това им дава чувство за постижение и компетентност. Без да играят с родителите си, децата не се научават да се гордеят със себе си и постиженията си, което може да доведе до съмнения относно собствените им способности. Тази липса на самочувствие ще продължи и в зряла възраст, влияейки на техните взаимоотношения и професионалния им успех. 

Пясъчниците може да отпаднат като задължителен елемент от детските площадки

► Несигурност как да се справят с емоциите 

Когато родителите се забавляват с децата си, това ги учи да облекчават стреса и тревожността. Освен това, позволяването на децата да играят, когато изпитват силни емоции, им помага да обработват тези чувства по свой собствен начин. УНИЦЕФ отбелязва, че „когато се наслаждавате на забавни моменти и се смеете заедно, тялото ви освобождава ендорфини, които насърчават чувството за благополучие“. Тези ендорфини помагат за намаляване на стреса. Организацията допълва: „Играта им дава начин да изразят това, с което се борят, но за което все още нямат думите, за да го обяснят напълно“. Забавлението и играта учат на емоционална регулация. Ето как децата се учат достойно да губят и да приемат радостта. 

► Социална тревожност 

Играта помага на децата да се научат да се ориентират в социални ситуации. Университетът на Голям Манчестър отбелязва: „Играта заедно и участието в групови дейности са повече от просто забавление. Децата се учат да преговарят, да си сътрудничат, да разбират гледните точки на другите и да разрешават конфликти“. Децата, чиито родители никога не играят с тях, често се отдръпват от връстниците си, защото не знаят как да говорят с тях. Те не знаят как да споделят, да се отстояват и не разбират основите на взаимодействието. С израстването си децата, които никога не научават основни социални умения, стават възрастни със социална тревожност. Те ще се изолират, когато искат да бъдат сред други хора, просто защото не знаят как да се държат. 

► Недоверие 

Играта укрепва връзката между родители и деца. Игрите от всякакъв вид дават на децата топли спомени за времето, прекарано с родителите им, и им помагат да разберат, че е безопасно да кажат на този човек всичко. Липсата на игра в отношенията родител-дете може да създаде пропаст. Именно чрез играта децата се учат да се доверяват. Без това чувство за забавление е трудно да се свърже любовта с нещо друго освен с дисциплина и ред. Възрастните, на които им е трудно да се доверят на другите, ще изпитват трудности във всички свои взаимоотношения, което може да доведе до проблеми с психичното здраве поради самота.