След промените в България Максим успява да спечели битката за единна църква

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско. Светското му име е Марин Минков.

След като завършва прогимназията в селото, 12-годишното момче е изпратено от родителите си за послушник в намиращия се в близост Троянски манастир. Завършва с отличие духовната семинария през 1935 година и приема монашеското име Максим. Ръкоположен е в йеродяконски чин, а след това става и архимандрит.

През 1960 година е избран е за Ловчански митрополит, а през 1971 година е провъзгласен за патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Именно с този период са свързани и най-сериозните критики към Максим в годините на прехода. Упреците са, че партийното ръководство стои зад издигането му като патриарх, а дори и че е сътрудничил на Държавна сигурност.

През 1992 година се стига до разкола на църквата ни – създава се алтернативен синод, което води включително до ръкопашни битки за отделни храмове.

Този процес продължава до 2002 година, когато се приема Законът за вероизповеданията, с което се прекратява намесата на държавата в църковните дела.

Така Максим успява да спечели битката за единна църква.

В последните месеци църквата преживя поредна криза. Стана ясно, че 11 от общо 15 митрополити са сътрудничили на Държавна сигурност. Името на Максим обаче не фигурира в списъка с агентите.