Как гласуват по света на същата тема?

Швейцария, 1979 година. Провежда се първото от серия допитвания по въпроса за АЕЦ. Хората гласуват в полза на ядрената енергетика. Същата е съдбата и на следващото през 1984 година.

 

Шест години по-късно хората все пак допускат 10-годишен мораториум върху строежа на нови ядрени мощности. През 2003 година швейцарците отново са проядрено настроени, като отхвърлят идеята за закриване на централи и удължаване на приетия вече мораториум.

 

Италианците също имат в историята си редица допитвания на ядрена тема. В края на 1987 година гласоподавателите отхвърлят ядрената програма на страната. Месеци по-късно парламентът одобрява окончателното ликвидиране на съществуващите тогава три мощности, затворени след инцидента в Чернобил. През лятото на 2011 година правителството на Берлускони прави опит да възобнови използването на ядрена енергия. Следват бурни протести в цялата страна. Предложенията на Берлускони за „отключване” на ядрената сила са отхвърлени с мнозинство – 95 на сто.

 

Дебатът за АЕЦ в Литва се завърта около централата „Игналина”, строена по чернобилски модел. През 2008 година народът твърдо застава зад енергийната си независимост от Русия и настоява централата да работи. Договореностите с Европа обаче налагат мощностите да бъдат затворени месеци след референдума. Въпросът за АЕЦ в Литва е зададен отново – през 2012 година, когато надделява антиядрената позиция.

 

Цвентендорф, Австрия, 60-те години. Само на 15 километра от Виена се издига мощен атомен комплекс, който се очаква да попълни 10 на сто от енергийните нужди на страната. Темата „Цвентендорф” нагрява общественото недоволство и вдига на крак хиляди хора, които не желаят да живеят в сянката на централата. Следва референдум - с малък, но решаващ превес на антиядрените настроения. Така през зимата на 1978 година австрийският парламент гласува с мнозинство за погребването на ядрената енергетика. А изцяло готовата централа в Цвентендорф на стойност 1 милиард евро става туристически обект, който днес се използва за филмов декор и сцена за грандиозни концерти.

 

Репортер: Николай Василковски