Живот през струните - Доминик Милър

Легендарният китарист Доминик Милър е познат на почти всеки почитател на рок музиката от последните три десетилетия. Може би не с името си, но със сигурност всички сме чували поне едно от невероятните му изпълнения в песните на Стинг, Фил Колинс, Браян Адамс и много други големи изпълнители. 

Доминик е съавтор на много песни, но най-любима и популярна е "Shape of my heart" na Стинг. Китарите в хитовете "Another Day in Paradise", "I Wish It Would Rain Down" и "Do You Remember?" също са  негови. 

Роденият в Буенос Айрес китарист израства в Аржентина. Още на 8 години започва да свири на китара, но на 15 започва професионалният му път и заминава да усъвършенства своите познания в Лондон. На 20-и май феновете му София ще могат да се насладят на невероятните му изпълнения в концерта "Ad hoc". Доминик даде и ексклузивно интервю пред NovaNews.bg за това какво могат да очакват почитателите му в новото турне, къде е любимата му публика и с кой изпълнител се работи най-лесно. 

Работили сте с някои от най-големите имена в музиката – Стинг, Фил Колинс, Браян Адамс, Шерил Кроу и много други. С кого Ви беше най-лесно да работите?

- Като цяло винаги съм смятал, че най-лесно се работи с артистите, които са най-съсредоточени. Много често те са и най-успелите. Когато работя с тях, е лесно да се види и защо. Те са хората, които ми позволяват да изразявам себе си и не се опитват да ме управляват. Фил Колинс и Стинг са много добри примери.

А с кого Ви е било най-трудно?

- Противоположните на последния въпрос. Много са. Понякога е трудно да се работи и с гении, като Карл Уолингер (World Party), Марк Холис (Talk Talk) и Криси Хайнд (Pretenders), но все пак е много удовлетворяващо.

Как и кога започнахте да свирите на китара?

- Kогато бях малък, си казах, че това е най-готиният инструмент с Бийтълс, Стоунс, Хендрикс и т.н. Първоначално ме учеше сестра ми.

Хората Ви наричат един от най-добрите китаристи на всички времена. Кои според Вас са най-добри? 

- Това е пресилено. Най-добрите са Хендрикс, Джеф Бек, Джими Пейдж, Ерик Клептън...

Можете ли да определите своята любима песен – която Вие сте написал и като цяло?

- От тези, които аз съм написал, най-вероятно е "Shape of my Heart". Като цяло всичко от Бийтълс, Стиви Уондър, Нийл Йънг.

Има ли хора, на които се възхищавате или на когото бихте искали да подражавате като музикант?

- Възхищавам се на почти всички, особено великите джаз музиканти, които прекрачват пределите – като Хърби Ханкок, Джон Маклафлин, Егберто Джисмонти, класическите композитори и много други.

Какво е новото в албума "ad hoc"?

- "ad hoc" означава да имаш план и да импровизираш встрани от него, докато все пак се задържаш на прав курс. Албумът е точно това. Дадох на музикантите концепция и импровизирахме около нея. Намерихме дестинацията си и това е финалният продукт.

Как според Вас се е променила музикалната индустрия в последните няколко десетилетия?

- По-добра отвсякога, но със сигурност е много различна. През 80-те и 90-те години музиката, която правиш, те дефинираше като изпълнител и живите ти изпълнения бяха нещо странично. Сега е точно обратното. Живата музика е по-жива отвсякога, което значи, че музикантите свирят все по-добре и по-добре. Идеята, че договорът с продуценти е Светият граал, вече не е актуална. Сега целта е да имаш участия на живо. По-доволен съм с индустрията, както изглежда в момента.

Предстои Ви концерт тук в България на 20-и май, бихте ли дали идея на феновете си какво да очакват?

- Празник на всички музикални жанрове, които аз и бенда ми обичаме. Музикално пътешествие, изпълнено с джаз, фънк, латино, кавъри, изненади и най-вече забавление!

Това не е първото Ви посещение у нас, какво знаете за страната ни?

- Знам, че хората са много готини. Затова много се радвам, че ще се върна. Идвал съм няколко пъти преди със Стинг, както и сам. Лично аз харесвам много българските хорове с комплексните си хармонии и неравномерен такт.

Посетили сте доста места, имали сте хиляди концерти по цял свят. Къде се чувствахте най-близо до публиката?

- Трудно е да отговоря, но най-вълнуващите места, на които можеш да свириш, са в Южна Америка, защото музиката (и спорта) са като религия за тях. Музиката е като религия и за нас, така че много бързо намираме връзка помежду си.

А къде е било най-лошото Ви преживяване?

- Трудно ми е да се сетя за най-лошото преживяване, защото не мисля, че такова нещо съществува. Най-лошите преживявания са когато аз самия не се чувствам свързан с групата си, която значи, че не мога да се свържа с публиката. Това може да се случи навсякъде, по всяко време, но е изключително рядко.

Как това турне се различава от предходните?

- Този път ще дойда без клавирист, а на негово място ще използвам още един китарист, защото музиката ми става все по-насочена към китарата. Тони Реми ще дойде с мен. Той е фантастичен музикант, който е свирил с Ани Ленъкс, Джак Брус, Инкогнито и много други.

Какво следва – в личен и професионален план?

- Аз въртя педалите, а Господ върти кормилото, така че не знам какво следва, но и не искам да знам. Продължавам да правя това, което искам с хората, които обичам. Имам планове да продължа да работя със Стинг и да направя още едно турне с него и Пол Саймън.

Кой е Доминик Милър в три думи?

- Променлив характер, постоянно активен и любящ.

Автор: Рой Хил