Трудно е жертвите да бъдат преброени, точна статистика няма и не може да има
28 години от аварията в Чернобил. Трагедията, заедно с аварията в АЕЦ "Фукушима” през 2011 г., се смятат за най-тежките инциденти в историята на ядрената енергетика.
Малко след полунощ в украинската атомна централа се активират алармените системи за повишение на мощността на реактора на четвърти блок. За секунди той излиза извън контрол. Корпусът на реактора се разрушава, а аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия.
Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивния прах пада на територията на Беларус. Информацията се бави и в района на Чернобил и у нас впоследствие.
Изтичането на радиация е засечено от шведските власти. Трудно е жертвите да бъдат преброени, точна статистика няма и не може да има. Десетки ликвидатори - хората, които са разчиствали зоната около реактора, умират от лъчева болест.
След трагедията значително нараства броят на хората с онкологични заболявания, на щитовидната жлеза най-вече, на хората със сърдечно-съдовите заболявания и с мозъчни увреждания.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика и за известно време забавя развитието й. Зоната около катастрофата е изолирана и до днес – достъпът до нея е съпроводен със сериозни мерки за безопасност и радиационна защита.