Младежите трябва да напуснат центъра за бежанци в новозагорското село Баня, но няма къде да отидат
Те нямат дом, не могат да чуват, не могат да говорят, загубили са родителите си при бомбардировка, възрастта им е между 8 и 18 години и идват от Сирия. Пред този казус са изправени от Агенцията за бежанци. Бежанците, за които става дума, вече имат статут, но няма къде да отидат.
Те идват от Сирия - в пълна тишина. Четирима от тях са глухонеми. Чува и говори само Малек. На неговите рамене е натоварена отговорността да опази живота на братята и сестрите си през няколко граници и в няколко държави.
„Преди няколко месеца къщата ни беше взривена от бомба. Не помня много. Сестра ми и братята ми бяха навън, аз бях са майка ми и баща ми. Не помня много - само, че седяхме заедно и изведнъж се чу взрив и после стана тъмно”, спомня си той.
Следващият спомен на Малек е от болницата. Разбира, че родителите му са загинали на място, а той е бил няколко часа под останките на разрушения им дом. С помощта на други бежанци преминават през Ирак и Турция, докато достигат до границата с България.
„3 дни спахме в гората. Но най-страшното беше, когато преминавахме някаква река. Водата ни повлече и за малко да се удавим. Опитахме се два пъти да минем границата, но все ни връщаха”, разказва младежът.
На четвъртия ден успяват да влязат. Днес са в центъра за бежанци в новозагорското село Баня. Вече дори имат статут на бежанци и трябва да напуснат центъра, но няма къде да отидат.
„Не мога да допусна като ръководител тези 5 деца, които нямат никаква комуникация, да излязат на външен адрес. Това означава да ги оставя на произвола на съдбата. Те не владеят жестомимичния език, което е още по-трудно за тях”, казва директорът на центъра Милен Лаптев.
От Агенцията за бежанците са намерили техен чичо в Германия. Ако той не дойде да ги прибере, държавата на практика няма отговор какво се случва с деца като тях.
