Музикантите искат отново да свирят в окървавената зала

Членовете на групта „Eagles of Death Metal”, по време на чиито концерт бе извършен най-кървавият от атентатите в Париж, искат да са първите, които ще свирят в злополучната зала „Батаклан” след отварянето й. Това заявиха музикантите в емоционално интервю за сайта „Vice”.


Те си спомниха за най-черния момент в живота си, когато терористите нахлуват в залата, откриват безразборна стрелба сред тълпата и убиват 89 души.


Бандата избягала от сцената в момента, когато мениджърът им извикал да се скрият. Те побягнали към гримьорната, за да потърсят приятелката на вокалиста Джеси Хю – Тюздей.

 

Отваряйки врата към коридора, певецът се озовал очи в очи с единия от стрелците.


Той се обърна към мен, опита да насочи оръжието си, но то се удари в рамката на вратата”, спомня си Хю.


Той веднага извикал на всички, които тичали след него, да се върнат и да бягат надолу по стълбищата.


Музикантите намерили Тюздей и напуснали залата през страничен изход.


От улицата Хю гледал как феновете на групата му бягат.


Хората изглежда просто не знаеха какво да направят”, коментира певецът .


Басистът на „Eagles of Death Metal” – Мат Макджънкинс, обаче не напуснал „Батаклан”, заедно с колегите си. Когато стрелбата започнала, той се скрил зад завесата на сцената. Част от тълпата мигновено се втурнала в същата посока, защото там имало помещение, през което хората мислели, че могат да излязат.


Аз знаех, че зад сцената няма изход. Опитах да кажа на останалите, но нямаше как. Тогава се изправих пред дилемата дали да изтичам през сцената или да вляза в онази стаичка и да се надявам да остана жив”, споделя Макджънкинс.


В крайна сметка той избрал да се скрие. Хората в малкото помещение моментално се барикадирали като залостили вратата със столове. В малък хладилник в стаята имало бутилка шампанско – единственото им оръжие срещу нападателите.


Много от хората били ранени и кървели.


Един мъж направи превръзка върху раната от куршум на млада жена”, спомня си басистът.


Стрелбата продължи около 10-15 мин. Просто нямаше край”, разказва още Макджънкинс.


Накрая експлозия разтърсила цялата сграда. Впоследствие станало ясно, че това е било самовзривяването на единия от терористите.


Шон Лондон, звукорежисьорът на рок бандата, също изживява кошмара на кървавите атаки.
„Видях единият от терористите. Той погледна право към мен и стреля, но не ме улучи. Куршумите разбиха пулта ми, копчета от него хвърчаха навсякъде”, разказва Лондон.
Той веднага залегнал и зачакал атаката да приключи.


Мъжът продължаваше да стреля и да убива хора. Крещеше с пълно гърло „Аллах е велик”. Тогава разбрах какво всъщност се случва”, споделя звукорежисьорът.


Шестима от феновете, които се криели зад пулта му, успели да избягат, когато изстрелите секнали за кратко. Той обаче не успял да се измъкне. Чакал, докато във въздуха отекнали още няколко десетки изстрела. След това вдигнал на ръце едно ранено момиче и побягнал. Точно преди да излезе през близката стъклена врата, един от терористите стрелял по нея и тя се пръснала. В крайна сметка обаче Лондон успял да излезе на улицата.


Няколко души влязоха в нашата гримьорна. Един от стрелците влезе и застреля всички тях, с изключение на дете, което се криеше под коженото ми яке”, разказва вокалистът Джеси Хю. 


Искам да бъдем първата група, която ще свири в „Батаклан”, когато тя започне да функционира отново. Защото аз бях там, когато в залата настъпи тишина. Нашите приятели дойдоха, за да слушат рокендрол и загинаха. Аз искам да се върна там и да живея”, категоричен е Хю.


Със сълзи на очи, той споменава и някои от героите на фаталния петък 13-ти. Сред тях бил и Ник Алекзандър, който продавал продукти с бранда на групата. Той загинал, за да предпази свой приятел от куршумите.


Мат Макджънкинс призова всички засегнати от трагедията, които искат да споделят историите си с него и колегите му, да не се колебаят да го направят.


Да виждаме усмивките на феновете си – това е, което ни помага да вървим напред. Няма начин да спрем да свирим”, категоричен е басистът. 

 

Превод: Маргарита Стоянчева