Проф. Тодоров: Покрив не може да се придобие индивидуално, дори да е включен в нотариален акт

„В този случай, специално за терасата, законът е разрешил много еднозначно въпроса. Чл. 38 от Закона за собствеността изрично казва, че покривът е обща част на сградата и не подлежи на делба. Има едно тълкувателно решение още от 1983 г., което съвсем ясно казва, че общите части, включително покривът, не могат да бъдат обект на сделки, нито да се придобиват по давност”, Това заяви професорът по административно право Иван Тодоров относно скандала с покривната тераса на шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

На въпрос защо покривната тераса е вписана в нотариалния акт, Тодоров отговори, че вероятно някой погрешка е направил това.

Шефът на антикорупционната комисия отрече да е подавал невярна декларация

„Има желязна съдебна практика, която казва, че когато някой има достъп до покрива и само през този апартамент има достъп до покрива, това не го прави собственик. Причината – този покрив може по желание на съсобствениците да бъде променян, да бъде променяна термоизолацията и т.н.”, коментира още той.

Според Тодоров именно това е причината този покрив да не може да се придобие в индивидуална собственост.

"Това, че е включен в нотариалния акт, не е проблем поради една проста причина – тази част от нотариалния акт е нищожна и не следва да се счита, че поражда правно действие. Обикновено в строителните книжа това, което се построява отгоре, става апартамент или жилище и се продава отделно, а това което си е покрив, си остава обща собственост”, коментира още Иван Тодоров.

Относно това как КПКОНПИ ще проверява Пламен Георгиев, Тодоров отговори, че това не е необходимо. „По принцип, той не може да проверява сам себе си, тъй като ще е в конфликт на интереси. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които могат да проверяват. Прокуратурата, ако има някакви съмнения, може да провери щателно всеки, когото реши”, коментира още Тодоров.

ПИБ: Покривната тераса към апартамента на Георгиев не е била предмет на оценка

По темата с апартаментите на властта, които КОНПИ проверява, проф. Иван Тодоров заяви: „Всеки един човек в България трябва да има съответствие между приходите и разходите си. Трябва и данъчната администрация да го следи, и прокуратурата, и всички правораздавателни органи, които имат отношение по въпросите. Всеки трябва да декларира верни обстоятелства, от които да не се нанасят вреди върху данъчната система. Всичко подлежи на проверка, това е въпрос на законосъобразност”.

По думите му в случая с Пламен Георгиев КОНПИ също може да го проверява, ако самият той си направи отвод. 

"Въпросът за разрешението за строеж на сградата „Златен век” има две страни. Едната е самото разрешение, издадено през 2007 г. След това е презаверено, т.е. действието му е реновирано през 2012 г. Има отново 5-годишен срок за действие. През 2017 г. излиза промяната на закона, която отлага губенето на действие за строеж. Моето мнение е, че разрешението е все още действащо. От друга страна, трябва да се прецени, ако това стигне до правораздавателните органи, какъвто шанс има след решението на ДНСК, дали въобще там може да се строи небостъргач”, коментира проф. Иван Тодоров относно скандала около 34-етажната сграда в столичния квартал "Лозенец".

По думите му не е безконтролна възможността човек да си построи колкото си иска висока сграда на дадено място. „По начало в София не би трябвало да има пръснати небостъргачи, особено в южната част,  които да закриват гледката към Витоша. Поради тази причина би следвало да има законодателно решение, с което това да се забрани. Един небостъргач създава редица проблеми, особено за пътната инфраструктура”, коментира още той.

Целия разговор гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.