През годините църквата „Св. Атанасий” е използвана за обор и сушилня за тютюн

100-годишен храм, строен за изкупление на грях, загива. Храмът, намиращ се в пловдивското село Главатар, е затворен след идването на режима през 1944. През годините църквата „Св. Атанасий” е използвана за обор и сушилня за тютюн. Днес хората от селото събират средства, за да го възродят. Мечтата им е той отново да отвори врати на 100-годишнината си догодина.

„По-красива църква в окръга нямаше от нея”, спомня си Димитър Димитров.

„С много икони, които за съжаление изчезват, с много голяма камбана, която аз лично помня”, разказва Иван Юруков.

„След това, като дойде комунизма, и всичко разбутаха”, допълва ги Атанаска Драганска.

Църквата е „Св. Атанасий”. Мястото е село Главатар. Малко село недалеч от Пловдив. Някога наброявало няколко стотин души. Според местните, когато след Освобождението турците напуснали селото, го проклели. За да не расте.

Днес жителите на Главатар са 150. Когато имат нужда да се докоснат до Бога, се срещат с отец Костадин, но в центъра на селото, защото църква в Главатар отдава няма. Въпреки това има църковно настоятелство. Васил Бахчевански е неговия председател.

Навършват се 94 години от атентата в църквата "Света Неделя"

„След потушаването на Априлското въстание през 1876 година, лейди Странгфорд - голям благодетел за България, събира средства в Истанбул, пристига в България, за да подпомогне пострадалите от Априлското въстание. Дава парите на председателите на еснафи в Пловдив, които да разпределят тези пари”, разказва Васил Бахчевански.

Председателят на Абаджийския еснаф в Пловдив - Атанас Неделчев, е един от тях. Според мълвата, вместо да помогне на вдовиците и сираците от Априлското въстание, помага на себе си. Изгражда няколко дюкяна и една воденица. Няколко години по-късно всичките му деца умират от туберкулоза. А след тях умира и той. През 1921 храма изгражда съпругата му Анна.

„Като изкупление за греховете на съпруга си. На плочата пише, че храмът е изграден в памет на съпруга й и 4-те й деца. Камбаната, по мои спомени, беше около 3 килограма. След два неуспешни опита да бъде открадната, третия път успяха. Доколкото знам подът е бил дюшеме, но е изчезнал. Единствените неща, които са останали от църквата, това са маса и основа за свещник, която децата намериха в реката”, разказва Васил Бахчевански.

„Дом Божий” наричат „Св. Атанасий”. Но след смяната на властта през 1944, храмът е обруган. Доварите са разрушени, дворът е превърнат в обор за телета. Църквата служи първо за съхранение на сено, а после в нея сушат и тютюн.

Мечтата да възродят храма си обединява всички. Преди няколко години откриват сметка. Предстои да изготвят и проект.

„Идеята ни е храмът да бъде максимално опростен и евтин, за да могат да се случат по-бързо нещата. Това е една кауза, която сплотява хората и идеята ми е да успеем да ангажираме абсолютно всички в селото”, заявява Бахчевански.

"Машина на времето": Разрушената Духовна семинария във Врачанския Балкан

Идеята успява.

„Въпреки че сградата западаше, кръстът стоеше много гордо, издигнат върху купола. Сега, когато съм в чужбина, носталгията малко или много ме наляга”, разказва Петя Мъглова.

Тя е финансист в Ню Йорк. За да помогне на селото, в което минава детството й, прави кампания и там. След като разказва историята му, за няколко седмици събира няколко хиляди долара.

„Със съживяването на този храм, ние ще съживим чувството за принадлежност, за достойнство, за отговорност на обществото”, смята Петя Мъглова.

Ако искате и вие да помогнете, може да го направите по банков път: 

Църковно настоятелство на храм "Св. Атанасий" - село Главатар

BG07STSA93000025475559

Банка ДСК 

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.

 
  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес