Държавата трябва да предприеме спешни мерки срещу кадровата криза

Работодателите искат по-бърза работа на държавата в посока електронно управление. Очаква се тази година ръстът на икономиката да е по-висок от 2019-а.

Спешни мерки от страна на държавата заради кадровата криза. Цялостна реформа на енергетиката, за да не трябва бизнесът да плаща извънредно скъп ток и дълго чаканото електронно управление са част от стъпките, които, според работодателите, трябва да се извървят, за да функционират фирмите по-лесно.

За първите 8 месеца на 2019 износът е бил на стойност 17 млрд. евро. Като миналата година страната ни е отбелязала 3,6% ръст в Брутния си вътрешен продукт при очаквани стойности от 3,1 на сто.

Домусчиев: Българската икономика работи качествено и конкурентоспособно

По данни на работодателите делът на сивата икономика е почти 40% Остава и твърда позицията, че бизнесът не трябва да плаща първите три дни от болничните.

Изчисленията на работодателите показват, че при 260 работни дни тази година бизнесът ще произвежда по половин милиард дневно брутен вътрешен продукт, ако отпадне този ангажимент. Спешни мерки обаче са нужни, за справянето с дефицита на работници.

Държавата всяка година губи 50 000 активно работещи от пазара на труда. Причината - разликата в раждаемостта спрямо периода преди 1990 г., когато раждаемостта е била далеч по-висока от днес. Затова сега бизнесът се обръща към работна ръка отвън.

КРИБ с проект за квалифициране на кадри

„Всеки един чужденец от трета страна, за да получи разрешение за работа и да може ефективно да влезе да работи в наше предприятие, има страшно много стъпки, които трябва да се извървят, дълъг път, бюрократични проблеми. Така се губи страшно много време, което този човек не може да чака - 3, 4, 5 месеца, за да го вземеш на работа”, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

В момента работодателите са насочени главно към Украйна и Молдова, но все още процесът е сложен.

„Агенцията по заетостта не трябва да е агенция, която изнася българи в чужбина, а която внася чужденци в България по заявка на бизнеса. В Германия заплатите са няколко пъти по-високи, но проблемът е същият. Но те взимат адекватни мерки, те предприеха много агресивно законодателство за внос на човешки ресурс от трети страни”, заяви Васил Велев, председател на АИКБ.

„Първо трябва Агенцията да е сигурна, че няма български работници и тогава”, отговори Ася Гонева от КНСБ.

А докато пробойните сред работниците се запълнят, бизнесът иска нови правила за извънредния труд.

„Въпреки нормативната уредба много работници полагат извънреден труд за двама- трима работодатели и ние пак имаме извънреден труд, който е нерегламентиран, криминален . Недостигът на работна ръка да компенсират с повече работа на работещите, толкова колкото ги има. В Словакия вече 400 часа е разрешеното”, заяви председателят на БСК Радосвет Радев.

Спешното решаване на кризата с работната ръка е една от най-важните мерки, според работодателите, за да продължи ръста на икономиката и с по-високи темпове от миналогодишните.