Темата коментираха икономистът Красен Станчев, финансистът Константин Богданов и бившият финансов министър Любомир Дацов

"Около 12 години водих кампанията за сегашната данъчна система в България. Плюсовете ѝ са много - системата е проста, справедлива, дава повече приходи в бюджета и създава в хората стимули за повече работа" обясни икономистът Красен Станчев в ефира на "Плюс-Минус. Коментарът след новините".

Защо работодателските организации подкрепиха данъчната система у нас?

"Ние сме уникални по няколко причини. У нас най-голям процент в приходите идват от данъци. Най-ниски са ни приходите от преки данъци. Тази система е регресивна" , смята финансистът Константин Богданов.

Събираемостта у нас е много добра, категоричен е Станчев. Според него, след промените през 2007 г.. има повече приходи в бюджета.

"Не може да се иска от правителството да бъде честно и да третира хората различно. Това е невъзможно. Чуждестранните инвестиции никога не са били цел на въвеждането на равния данък", обясни икономистът.

АОБР подкрепи данъчната система в България

"Най-голямото равенство у нас е през 1996 година. Проблемът с разбирането на неравенството е, че то се гледа встрани от всички останали показатели на икономиката. Тогава, когато имате растяща икономика, първоначално има неравенство, което се нивелира. Ние сме в такава фаза. България не е рекордьор, тя е някъде встрани по всички показатели на неравенството. Когато в България е имало прогресивно данъчно облагане, тогава е имало най-голямо неравенство", каза още Станчев.

Според него МВФ има личен интерес от прогресивно данъчно облагане. Той е на мнение, че цялата концепция за равен данък е против разбиранията на Фонда.

Въвеждането на плоския данък има и исторически контекст. Любомир Дацов, който беше министър на финансите в кабинетите на Сакскубургготски и на Станишев, разказа за промените през 2008 година.

"Въвеждането на плоския данък започна някъде през 2002-2003 година, когато правителството на Симеон Сакскобургготски дойде с ясна програма за т.нар. въздействие върху икономиката. Тоест преструктурирана данъчна и бюджетна политика, така, че да бъде стимулирана икономиката, за да работи на по-високи обороти", разказа той.

Томислав Дончев: Няма нужда от промяна на данъчния модел

Тогава започна намалението на данъците. Първоначално имаше по няколко ставки. Разликата беше от 30-30 и няколко процента, до 10-12% като базова необлагаема ставка. Говоря и за данъка върху печалбата, и върху дохода на физическите лица. Постепенно, в продължение на няколко години бяха сведени тези ставки до две", обясни Дацов.

Тогава е дошло предложението за пропорционалния данък, оказан е и обществен натиск.

"Чисто иконимически тогава видяхме възможност да стимулираме икономиката и да я направим по-конкурентно способна. Тогава се притеснявахме, защото ефективната ставка на двата данъка беше намалена с 2-3 пункта", каза още той.

Още по темата гледайте във видеото.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си