Една история за Странджа

За обезлюдяването на България се говори периодично. Обикновено преди избори или след поредно социологическо проучване. Без да имаме подобен повод решихме да проверим как живеят хората останали в китните селца на Странджа планина, която във времената преди 1989г. е била част от програма за заселване.

В пограничната община Малко Търново живеещите по постоянен адрес в селцата рядко надхвърлят 10 души. В село Калово, например, през зимата живеят шестима души, а в  Сливарово само трима. 

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Белите камъни край Кърджали

Село Бяла вода се намира на 45 км от гр. Бургас и на 43 км от гр. Малко Търново, на 300 м н.в. Разположено в подножието на вр. Босна, над един от притоците на р. Младежка.

В миналото селото се е наричало Конак, като се предполага, че е било пътна станция на стар път, свързващ Малко Търново с Бургас. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XVII век.

През XIX век в Бяла вода развиват дейност двама възрожденци - свещеникът Петър от Гьок тепе (днес Звездец) и учителят Ставри от Лозенград.

След Освобождението Бяла вода остава извън границите на Източна Румелия и много от жителите му се изселват, страхувайки се от отмъщение за сблъсъците си с турски и черкезки бежанци по време на Руско-турската война. Впоследсвие повечето от тях се завръщат. По време на Преображенското въстание през 1903г. в района на селото се води сражение, а след Балканските войни в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Разходка из Ъгленския каньон

2020 година. Сгушено в Странджа планина, селото в началото на есента вече е странно притихнало. Детският смях и игри са останали спомен за гората, защото децата дошли за ваканцията при баба и дядо отдавна са си заминали, а до началото на зимата ще останат около 16 човека, при 43-ма през 2009г. година. После няма да има и толкова.

Еднственият шум ,напомнящ,че в селото все пак живеят хора е от моторната резачка на Георги.

Той е родом от село Бяла вода. Живял там до 13 годишна възраст, после заминал за града, за Бургас. Върнал се преди 5 години.

„Върнахме се, защото ми е роден край. Натъжавам се, защото всичко замина и не останаха хора. Върнаха се само пенсионери на моята възраст”, разказва Георги.

Заедно с него в Бяла вода дошла и съпругата му Росица. Разказват,че през лятото в селото има около 50 души, но зимата остават не повече от 20. Труден бил животът на село, особено, ако годината не била добра за реколтата.

Набези от непълнолетни тормозят врачанско село (ВИДЕО)

Затова чакат края на октомври, за да заминат при дъщеря си в Германия. За зимата. Там се чувствали сигурни. А къщата щели да оставят заключена, както много други в Бяла вода. Но тяхната щяла да ги дочака, за разлика от рушащите се.

Повече по темата гледайте във видеото

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.