Ген. Гяуров: Няма директна заплаха за България заради кризата в Украйна

"Не можем да очакваме директна и практическа заплаха за България заради кризата в Украйна. Заплаха може да има, но само косвена, и то при евентуални военни действия в акваторията на Черно море. НАТО няма намерение да изпраща войници на страна членка в Украйна". Това заяви в студиото на "Твоят ден" бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров.

Според него косвените последствия вероятно ще бъдат за туризма, енергетиката и икономиката.

Ген. Гяуров казва, че е било ясно, че Русия ще признае независимостта на ДНР и ЛНР, още когато двете резолюции бяха внесени в руската Дума. "Няма изненада, очакваше се, че след призива за признаване, то ще бъде извършено, след това ще бъде поискана помощ, руските войски ще влязат, за да изпълняват омиротворяваща функция и ще забравят да излязат", подчерта експертът. 

По думите му не се знае дали войските ще се ограничат до двете нови републики или ще стигнат до Запорожието, Крим и Одеса. "Украйна е в правото си да не възприеме взаимодействието между ДНР и ЛНР и Русия. Дано украинската армия не отговори. Има много неизвестни. Санкции от Запада обаче със сигурност ще бъдат наложени. Това ще доведе до икономически отговор от Русия. Може да се стигне до спирала от санкции и дългосрочно противопоставяне, което да обрече Европа на икономическа криза за дълго време. Енергийната криза е резултат от действията на Москва. Недоставянето на договорените количества вдигна цените на газа", обясни той.

Гяуров: Косвени въздействия върху България от евентуален конфликт в Украйна ще има

Според него има 150-хилядна руска армия, която обгражда Украйна от три страни. "Русия е подготвена за военен отговор, което би било добре дошло, за да го представи като повод за война. Тогава бихме били свидетели на пълномащабно навлизане в Украйна. Дано обаче украинските власти проявят разум и не предприемат действия", посочи Гяуров. И допълни, че е усетил разнобой по отношение на начините за реагиране и на мащабите на участие на България в мерките, свързани с решенията на НАТО.

"Ексцентричната идея за българския батальон и неяснотата около нея е пример за това. Трябва да видим дали дефицитите в техническата страна са 90%. Батальонът трябва да бъде самостоятелен, което не знам дали е възможно в сегашните условия. Сега е моментът да покажем, че не сме слабото звено в НАТО. При толкова кризи обаче не е времето да даваме пари за въоръжение", смята генералът. 

Целия разговор гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ЕСКАЛАЦИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ НАТО И РУСИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК