Вижте интервюто с украинския философ и журналист Володимир Йермоленко

Разказ за войната в Украйна и последиците от нея за Европа. Може ли България да се превърне в следващата мишена на Путин и каква е цената, за да спре газовият шантаж? Николай Беремлийски разговаря с украинския философ и журналист Володимир Йермоленко и потърси отговор на тези въпроси.

Казвам се Володимир Йермолонко  и съм украински философ и журналист. Главен редактор съм на специален интернет сайт, който предоставя на света информация за Украйна на английски език.

Преди известно време зам.-министърът на аграрната политика и храните на Украйна заяви, че Русия е откраднала почти половин милион тона зърно от окупираните територии. Как ще коментирате това?

Украинците са наясно с факта, че руснаците правят каквито си поискат ужасни неща с храната и земята ни. Бих искал да припомня едно от ключовите събития в новата история на Украйна, тази от XX век, когато се създадоха предпоставки за глад в страната, благодарение на Съветския режим и най-вече на Сталин. Сега изглежда така, сякаш руските окупатори продължават тази практика – те използват същия език, говорят за конфискация и експроприация на продуктите от жътвата от украинските поля. Освен това Русия продължава да блокира украинските експерти в областта на селското стопанство. По целия свят има 400 000 000 души, които зависят именно от тези блокирани експерти. За съжаление ставаме свидетели на това как руската държава блокира и Черно море, което дава своя отпечатък и е важно и за вашата страна - за България. В момента Украйна не може да изнесе зърното си, което поставя основите на глобална продоволствена криза. Този проблеми би могъл да доведе до световен глад. Украйна изнася по-голямата част от хранителните си продукти към по-бедни държави. В настоящия момент много от тези страни разчитат на украинските експерти, респективно и на украинските цени. Нека го кажем така – когато на глобалния пазар няма жито от Украйна, или пък липсва украинско слънчогледово масло, това води до повишаване на цените. Феномен, който, за съжаление, наблюдаваме от известно време насам.

Може ли това зърно да бъде присвоено от Русия?

В регионите, които са окупирани от Русия, ще се случи именно това. Мога да дам пример с областта около Херсон. За част от Запорожието важи същото.

Христофор Караджов: Дигиталната война не е по-страшна от бомбите, но е много влиятелна

Освен кризата с храната, войната в Украйна доведе и до енергийна криза. Как тълкувате решението на Путин да спре газовите доставки към вече доста държави?

Това е типичен пример за газов шантаж. Според мен обаче е в интерес на Европа да прекрати зависимостта си от руския газ. Вижте – Европа и Русия следват абсолютно различни логики. Европа се стреми към участие в ситуации, в които всеки изход носи ползи. Основният стремеж е страните да се състезават относно това кой ще спечели повече, кой ще скочи по-високо в своето развитие. Логиката на Русия е точно обратната. Страната няма против да бъде въвлечена в отношения, от които всеки губи, а основната надпревара е свързана с това чии загуби ще бъдат най-сериозни. Русия не се вълнува особено дали ще загуби войната с Украйна. Единственото желание на Москва е загубите за Украйна да са по-значителни и по-големи. Същото важи и по отношение на енергетиката. За руската държава е важно Европа да претърпи по-съществени загуби. За съжаление Европа разбра тази логика твърде късно. Ако страните от Стария континент бяха вникнали в поведението на Русия по-рано, със сигурност щяха да прекратят енергийната си зависимост от Москва.

В условията на кризи обаче видяхме как стотици доброволци решиха да помогнат на Украйна. Можем ли да кажем, че войната обедини Eвропа?

Моето мнение е, че до известна степен войната наистина допринесе за обединението на Европа. За съжаление обаче позициите на някои страни членки на ЕС все още са пълни с грешки – като пример мога да посоча Франция и Германия.

ВОЙНАТА В УКРАЙНА: Русия нанесе удари по цели из цялата страна

Предизвика ли войната и бежанска криза?

Абсолютно! Над 6 милиона украинци са напуснали страната от началото на руската инвазия. Към настоящия момент много от тях се връщат обратно, присъединяват се към армията или към доброволческите движения.

Успя ли руската инвазия да пречупи украинския дух?

Не. Не успя да го пречупи. Дори бих казал, че войната засили и подсили този дух. Дори и хората, които таяха някакви симпатии към Русия, които се равняваха някъде на около 10-15 процента от украинското население, вече са на друго мнение. Украйна доказа, че е държава, която може да се противопоставя на всяко равнище. Пътувал съм много из страната и знам, че във всички населени места, дори и най-малките, има хора, които се грижат за териториалната защита.

Какво ще е бъдещето на окупираните територии?

Зависи, защото Украйна успя да си възвърне част от окупираните територии. От друга страна - руснаците са окупирали голяма част от Луганската област, както и голяма част от териториите в южната част на Украйна. Мога да ви кажа, че хората тук подготвят контраофанзива, която обаче зависи от помощта, която държавата ще получи от Запада. В Украйна все още има недостиг на военни ресурси, страната е доста по-назад в това отношение от Русия.

А какво ще е бъдещето на Путин след края на войната?

Ако Путин загуби тази война, ако не успее да вземе онова, което иска, то най-вероятно той ще е изправен пред много трудна ситуация и ще има много враждебни настроения спрямо него от най-близкото му обкръжение. За съжаление обаче това, за което трябва да бъдем подготвени, е дълга война, която предполага задълбочени усилия и разход на ресурси.

Всъщност този военен конфликт е заради сблъсък на интереси или сблъсък на философии?

Мисля, че Русия започна тази война, защото се страхуваше от свободата на ценностите, която идваше от страна на Европа и от Украйна. Украинската държава показа, че споделя тези ценности и е готова да се бори за тях. Ако украинските представи за Източна Европа триумфират, Русия ще трябва или да се реформира отвътре или изобщо да изчезне от картата.

До дни тръгват първите кораби с украинско зърно от пристанищата в Черно море

Това ли е цената на новия свят? Война, смърт и разруха?

Не бих искал да видя един нов свят, който да е изграден на такава цена. Смятам, че има далеч по-правилни начини, чрез които да изградим новата и по-добра действителност. Мога да кажа, че случващото се в момента е акт на отчаяние от страна на Русия. Обществото там няма капацитета да влезе в новия свят, няма капацитета да борави с новите технологични и екологични системи по света. Руската държава все още живее в миналото. Това е и причината тя да се опитва да сложи прът в колелата на развитието на света.

В края на това интервю – имате ли някакво послание, което искате да отправите към зрителите?

Разбираме, че много хора по света започват лека-полека да забравят за войната в Украйна. Новините за конфликта вече не се предават ежедневно. Ситуацията на бойното поле обаче е много трудна и сериозна. Ако Украйна не спре Русия сега, войната ще продължи, Москва ще използва прясно окупираните територии и ще атакува отново. Ако Украйна се провали, Русия ще се прицели в страните, които в миналото под една или друга форма са били под нейно влияние.

България част ли е от тези страни?

Може би. Защо не.

Повече вижте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.