Снимка: iStock
Вижте добрите практики у нас и в чужбина
Цифрите са категорични - колкото повече отпадъци рециклираме и преработваме, вместо просто да ги изхвърляме на бунището, толкова повече ползи за околната среда и икономиката.
В последните години все повече държави и общности оценяват стойността на отпадъка и полагат целенасочени усилия да преработват и рециклират възможно най-голям процент от него.
Да вземем например Виена - град-емблема на Западна Европа и с качеството на живот, към което се стремим.
Във Виена отпадъците се третират по няколко начина:
59% се изгарят за производство на енергия
22% се рециклират (хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса)
9% се превръщат в компост
8% се депонират поради невъзможност да се оползотворят по друг начин
2% се превръщат в биогаз (хранителни отпадъци)
Снимка: iStock
За да се организира всичко това по безупречен начин, в града работят 4 завода за изгаряне на отпадъци (т.нар инсинератори), 1 завод за компостиране, 1 завод за производство на биогаз и 1 депо за отпадъци.
Различните видове отпадъци се сортират от виенчани по тип и се извозват от общината по предварително зададен график. На всеки 6 години стратегията за оползотворяване на отпадъците се подобрява, като стремежът е да се въведат принципите на кръговата икономика - всичко, което може да се използва отново като ресурси и суровини, да се използва.
Този тип мислене за пестене на ресурси, за оползотворяване на отпадъци, за превръщане на едни блага в други, е едно от решенията на проблема със замърсяването на околната среда, от който страдаме всички.
Къде е София в своя път към превръщане на отпадъка си в нещо повече?
Снимка: Столична община
Можем спокойно да кажем, че с общи усилия сме поели във вярната посока. В града отдавна има въведена система за разделно събиране на отпадъци, която позволява да сортираме хартията, пластмасата, металите и стъклото в контейнери за рециклиране.
Освен това, също както във Виена, произвеждаме компост от хранителните и растителни отпадъци. Това се случва в Инсталацията за биологично третиране „Хан Богров“ към общинското предприятие за третиране на отпадъците.
Полученият компост се използва за наторяване в паковете на града. Всички граждани на София, платили такса битови отпадъци имат право да получат 10 кг безплатен компост. повече информация може да се открие на сайта на Столична община.
Смесеният битов отпадък се сепарира отново, а от остатъка, който повече не може да се рециклиране, се произвеждаме RDF гориво. То се използва в промишлени електроцентрали или циментови заводи.
В резултат на това София намалили депонирането на отпадъци с 85% и третираме екологосъобразно цялото количество събрани смесени битови отпадъци.
Снимка: Столична община
Можем и още по-добре
Също както във Виена, така и в София сме наясно, че има още много дълъг път да извървим преди да се справим с отпадъка по начин, който не заплашва планетата ни.
Не трябва да забравяме, че когато изнесем торбата с отпадъка извън жилището ни, тя не “изчезва”, а продължава своя път. От начина, по който изхвърляме своя отпадък, решаваме дали той ще се превърне в заплаха за природата и децата ни, или се превръща в нови суровини и енергия.
