Разказ за бягството от новия режим и страха на близките й

Две години след като талибаните си върнаха властта в Афганистан, правата на жените се ограничават ден след ден. Кореспондентът ни в Германия Натали Пашева разказва за едно екстремно бягство, започнало преди две години.

Тогава хилядите желаещи да се спасят от настоящето в Афганистан преди две години се трупаха на летището в Кабул. Стената на летището се превърна в граница между тези, които ще успеят да заминат, и тези, които ще останат. Именно за вторите ще ви разкажем сега.

„Имаше хора по улиците, спираха колите си, тръгваха към летището. Много деца, жени и мъже просто искаха да стигнат до летището, за да напуснат Кабул и Афганистан. Тогава умряха толкова много жени и деца. Хора се биеха помежду си, за да стигнат по-рано до летището. По-късно същият ден пристигнаха талибаните. Хората бяха толкова изплашени. Някои хора се хващаха за крилата на самолетите. Имам кратко видео на хората, които говорят помежду си. Питаха се помежду си къде отиваме. Мъж седеше на крилото на самолета и питаше, къде отиваме. Той не знаеше, че ще умре”, разказа Зайнаб Амаркхайл, работила като прокурор при предишното управление на страната.

След това много нощи хора седяха пред вратите на летището. Тези дни и нощи бележат края на живота на Зайнаб. Такъв, какъвто го е познавала до момента. Зайнаб е родена в Афганистан. Там е израснала, завършила училище, след това средно образование. Работила е като прокурор за тогавашното правителство на страната. Срещала е приятели, пътувала е. Тук свършва първата част от живота й. Този преди талибаните.

Следва втората. Тази след завръщането им. А тя е свързана с страх и неизвестност. „Първите действия на талибаните бяха да претърсят къщите на хората. Обиколиха всяка една къща, включително и моята. Така откриха документите ми. Бях ужасно изплашена. Напуснах къщата и града и се преместих в друг град. Криех се в къщи, излизах навън само по веднъж на ден, носейки хиджаб. Аз работех за правителството. Ако талибаните ме откриеха, това означаваше огромен проблем за мен. Животът ми се промени коренно. Дрехите ми също. Никога преди не бях носила хиджаб. Не можех да ходя спокойно навън, както преди. Бях ужасно уплашена”, разказа афганистанката.

Така Зайнаб се решава да бяга. А бягството от Афганистан е свързано с рискове и краят е неизвестен.

„За мен бъдеще в Афганистан нямаше. Аз съм образовано момиче. Завърших бакалавър. Не можех да остана в Афганистан. Виждах цялото това насилие. Талибаните се женеха за млади момичета насила. Реших да напусна страната си, земята си, дома си, семейството си и всичко, което имах. Много е опасно за жените да стигнат до летището и да отпътуват към други страни. Това не е разрешено на жените. Ако искаш да пътуваш извън страната, трябва да го направиш с съпруга ти, брат ти или баща ти. Без тях не можеш да напуснеш Афганистан”, каза Зайнаб.

Тя успява през Иран, а после Турция да стигне до Германия. Тук открива нов свят, който й напомня за нейният първи живот. Този преди талибаните.

„Виждам жените в Германия. Те работят, учат в университет, в училища, уважавани са. Те са свободни. Никой не им казва, защо си облякла това, къде отиваш, кога ще се прибереш. И вие сте хора, и ние сме хора, но с огромна разлика между нас. Кой прави тази разлика”, запита тя.

В Германия Зайнап е съвсем сама. Желае да продължи образованието си, а първата стъпка е да научи немски. Част от сърцето й обаче завинаги остава с семейството й в Афганистан. „Виждам се с баща ми, питам го как е, каква е ситуацията в Афганистан. И те ми казват, все същото е. Страхуваме се, крием се в къщи, но никой не пита за теб. Те са в опасност в Афганистан”, разказа тя.

Запитана, ако можеш да изпратиш съобщение до правителството на талибаните, какво би било то, тя отговори:

„Моля ви, отворете училищата и университетите за момичетата. Нуждаем се от образовано поколение за бъдещето ни. Позволете на жените да работят. Те са част от обществото. Не ги игнорирайте. Можем да си купим оръжие от магазините и аз мога да го направя, но не можем да си купим образование от магазина. Не можем да си купим будно следващото поколение от магазина. Не всичко е оръжие. Знам, че сега имате много власт. Ако уважавате жените, и те ще ви уважават”.