Мирча Джоана в специално интервю пред Лора Крумова

Водещ: Господин Джоана, добре дошли в предаването.

Джоана: Благодаря Ви за поканата, Лора.

Водещ: Да започнем с това какво сте решили на Срещата на външните министри на НАТО. Ще има ли специален фонд със 100 милиарда евро за Украйна за идните пет години?

Джоана: Имахме много натоварена двудневна програма. Разбира се, говорихме много за Украйна. Проведохме и среща на Съвета НАТО-Украйна с външния министър Дмитро Кулеба. Смятам, че трябва да гледаме на нещата в перспектива. Предлагаме – и това е решение, което министрите на външните работи са приели, НАТО да играе по-главна роля в координирането на подкрепата за Украйна, особено в усилията украинските сили да са по-оперативно съвместими с НАТО и да се гарантира, че бъдещата структура на силите на Украйна ще бъде възможно най-конкурентна и ефикасна. Обсъдихме също така как да направим финансовия принос или набирането на така необходимото на Украйна оборудване по-равно, по-устойчиво. Както знаете, в НАТО имаме съотношение на поделяне на товара, според което всяка страна поема процент от разходите спрямо своя БВП. Това, надяваме се, ще донесе нови пари. Разбира се, трябва да решим какъв ще е размерът и как би оперирал този фонд за Украйна.

НАТО изгони руснаци от централата си

Водещ: Решили ли сте или не още?

Джоана: Имаме решение относно концепцията. Съгласно решенията на външните министри сме подали инструкции към военните ни органи да предложат планове за тази нова мисия на НАТО, да видим как съществуващите договорености от Рамщайн и други формати ще сработят с новата структура. Изчакваме военните лидери да дадат предложения и най-вероятно на Срещата на външните министри в Прага в края на май се надявам, че ще се вземе решението. След което на Срещата на върха във Вашингтон, след тази във Вилнюс, ще може да се вземе окончателно решение. Все още се развива, но е постигнат съществен напредък на Срещата на външните министри днес в Брюксел.

Водещ: Как ще бъдат събирани тези средства от държавите членки на НАТО? Тези разходи отделни ли ще бъдат от парите, които всяка страна плаща от своя БВП?

Джоана: Надяваме се да има свежи, нови пари. Други държави, които в момента предоставят двустранна подкрепа или чрез ЕС, или чрез други механизми, биха могли да изберат НАТО. Хубавото в НАТО е, че имаме предвидим механизъм за принос от всеки съюзник. Ако съюзниците решат да използват този механизъм, това ще го направи по-предвидим и по-малко извънреден. Понякога съюзниците заделят ресурси, други, по вътрешни причини, отделят по-малко. Нека не предрешаваме какъв ще бъде изходът, но вярваме, че има голяма вероятност на Срещата във Вашингтон да се реши. Смятам, че не трябва да се съсредоточаваме толкова върху стойността, колкото върху начина, като гарантираме, че продължаваме да подкрепяме Украйна в дългосрочен план и като се уверим, че при някои от неизбежните ситуации, в които един или повече съюзници изпитва затруднения при генерирането на тези ресурси, нещата в НАТО да бъдат ясни. Има съотношение. Има ангажимент. Има общо финансиране в НАТО. Вярваме, че НАТО е място, в което може да се предвидят дългосрочно разходите. Между другото, не е толкова голяма сумата. Всяка от страните влага много в помощта за Украйна, така че вярваме, че е постижимо. Но ще трябва да поработим още в НАТО, преди да се вземе окончателно решение и това да се одобри от лидерите във Вашингтон през юли.

Столтенберг: Украйна ще бъде член на НАТО, въпросът е не дали, а кога

Водещ: България ще заделя близо 2% от БВП за сигурност. Политическата криза тук притеснява ли НАТО?

Джоана: Не, това е демокрацията. Ако правилно си спомням, в България през последните няколко години има няколко пъти избори.

Водещ: Шест.

Джоана: Това е демокрацията. Ние не можем да коментираме нищо. Не е наша работа. Всеки съюзник в НАТО – нашите 32 съюзници – си имат демократични процеси. И без това ще има много избори в Европа – евроизбори, избори в Румъния, в Молдова, във Великобритания. В САЩ са големи. Това е нещо, което българските граждани и политиците ви трябва да решат – каква ще бъде последователността на изборите във Вашата страна.

Водещ: Споменахте предстоящите избори в САЩ. Какво стана с идеята за нова мисия на НАТО за координиране на военната подкрепа за Украйна, така че да не зависи толкова от САЩ? Питам с оглед какво ще се случи, ако Тръмп стане президент на САЩ – гледате ли на това като на заплаха към оперирането на НАТО?

Джоана: Вижте, това, което предлагаме, не е свързано нито с изборите в Америка, нито в Румъния, нито в България. Просто казваме, че координацията на НАТО и мисия на Алианса с някои допълнителни ресурси, подготвяйки Украйна да стане бъдещ член на НАТО – това са неща, които организацията върши добре и е логично съюзниците да поверят на НАТО такава съществена роля. Нито мисията, нито фондът са свързани. Международните медии се опитват да го представят като някакъв вид политическа застраховка. Не е. Просто след две години продължаваща кървава война от Русия усещаме ограниченията от извънредните ad hoc договорености. Усещаме, смятаме, съюзниците одобряват и се съгласяват, че това е начинът НАТО да играе по-важна роля. Това не означава, че превземаме всички въпроси. Ще има координация с военните органи, с върховния главнокомандващ на силите на НАТО, който от самото начало, от генерал Айзенхауер, е главнокомандващ на американските сили в Европа, сега и генерал Каволи. Досега той работеше в качеството на американски национален такъв. Сега същият човек, ще изпълнява повече функциите на другата си позиция на върховен главнокомандващ на силите на НАТО. Така че вярваме, че е справедливо решение. Фактът, че външните министри одобриха този път напред, без да се навлиза в окончателни подробности, доказва, че НАТО може, трябва и ще играе по-важна роля при координиране на подкрепата за Украйна.

Тръмп: Ще защитим съюзниците от евентуално нападение, само ако отделят повече пари за отбрана

Водещ: Значи не е свързано с думите на Тръмп, че няма да спре Русия да се разправя с членки на НАТО, които не плащат достатъчно.

Джоана: Не. Това е съвсем отделно. Работили сме с президента Тръмп – той вече беше президент в продължение на четири години. Познаваме го. Знаем, че в американското общество има близо 70% одобрение на НАТО. Това е значително. Второ - и републиканците, и демократите осъзнават, че светът е сложен. С издигането на Китай, със събирането на Китай, Русия, Иран, Северна Корея и Беларус, ще се нуждаят от всички възможни съюзи в Европа и в цял свят. Вярвам и двете страни в американския конгрес – и републиканци, и демократи, и който и да спечели президентските избори през ноември осъзнават, че НАТО е изключително важна за Европа, но и много силен инструмент за разпространяване на американското влияние в световен мащаб. Изборите са си избори. Лидерите взимат решенията, но в крайна сметка сме уверени, че разбирането на нуждата от силна НАТО, полезна за Америка, за Европа, за света, ще надделее във всяко мислене за отношенията между САЩ и НАТО. Отбелязахме тази сутрин 75 години. Имаше и прекрасна церемония по повод 20-годишнината от присъединяването на нашите страни – аз съм румънец – на всичките 7 страни. Мария Габриел, външният ви министър, произнесе страхотна реч на френски. Имам ярки спомени от преди 20 години, когато бях външен министър, как със Соломон Паси, мой добър приятел, издигнахме флаговете на България, Румъния и останалите пет.

Водещ: И плакахте.

Джоана: Но времето лети. Ето ни сега – и НАТО, и новите съюзници – България, Румъния, балтийските страни, Словения, Словакия в добро състояние. Беше голямо.

Водещ: Спомням си Ви като външен министър на Румъния преди 20 години, когато нашите две страни станаха членки на НАТО. Днес сте заместник генерален секретар на НАТО.

Джоана: Чудесно! Лора, трабантът на Соломон Паси е тук, в НАТО. Той ни го даде. А и с Мария Габриел имаме много добри професионални и приятелски отношения.

Водещ: Но смятате ли, че твърде много разчитахме на НАТО за реформиране на въоръжените ни сили? Армиите ни не са достатъчно силни. Корупцията ли е проблемът?

Джоана: Мисля, че почти всички европейски съюзници с едно или две изключения наистина имаха илюзията, че след падането на комунизма в Европа ще се наслаждаваме на дълъг период на мир и стабилност. Хората ограничиха инвестициите в отбраната – не само България или Румъния. Ние с десетилетия не сме влагали във въоръжените си сили. Но и по-големи западноевропейски страни са допуснали същата грешка при преценката, вярвайки, че мирът и стабилността ще траят вечно. Сега трябва да се събудим и да почнем да инвестираме повече. И пак, хубавото в НАТО е, че като планираме отбраната заедно и мислим заедно за военните структури, командване и контрол, всички тези свързани теми – от полза е НАТО да координира съвместно със съюзниците начина, по който се развиват структурата на силите и инвестициите. Това не е решение на НАТО, а суверенно на България, Румъния, САЩ. Но в Алинса взимаме по-логични решения, по-добре инвестираме средствата на данъкоплатците. Що се касае до теми като управление, корупция и подобни, тук отново трябва всеки съюзник да се справя на вътрешно равнище с тези проблеми. Знам от опита на Румъния, моята страна, че процесът по превръщане във функциониращи демокрации и пазарни икономики е дълъг и съм уверен, че ще има още по-съществен напредък сега и в бъдеще.

Висока оценка за България от НАТО

Водещ: България и Румъния работят за разчистване на мини в Черно море. Говорейки за сигурността в Черно море, имаше няколко инцидента – навлизане на руски военни в изключителната икономическа зона миналото лято. Това според Вас неволна грешка ли беше?

Джоана: Преди няколко месеца посетих бойната група в България, ръководена от Италия, и бях впечатлен. Посетих и бойната група в Румъния, ръководена от Франция. Имаме много бойни групи по Източния фланг. Разбира се, Черно море остава сложен въпрос. Затова е регион от стратегическо значение за НАТО.

Водещ: Смятате ли, че беше провокация?

Джоана: Виждаме в Румъния все повече дронове, свалени над територията ни, защото руснаците се опитват да засегнат украинските пристанища на Дунав и понякога има проблем. В Полша неотдавна имаше инцидент, при който руска ракета навлезе във въздушното им пространство за 39 секунди, след което продължи с удар над украинска цел от запад. И в България си спомням край Варна, в Северноатлантическия съвет, имаше такъв инцидент. Понякога може да е провокация. Понякога може да е просто инцидент. Понякога може да е въпрос на грешни изчисления. За НАТО е много важно да останем бдителни, да разсъждаваме разумно и да гарантираме, че когато нещо се случи, ние го анализираме заедно, като съюз със съответните съюзници – при България с България, при Румъния с Румъния – дали е било преднамерено, провокация или просто инцидент. Мога да кажа за България, Румъния, а и за Турция, понеже всички имате икономически зони, газ, проекти за тръбопроводи, за инфраструктура – много е важно да можем да защитим нашите подводни инфраструктури. Ще има вероятно още проекти за вятърни паркове в Черно море, защото се нуждаем от чиста енергия и от по-евтина енергия за системите ни. Така че за НАТО е много важно да се защитава територията на съюзниците, както и икономическите им активи в Черно море. Активно анализираме и работим по това в момента.

Водещ: Путин тази седмица каза, че всяка държава с бази с украински F-16 ще бъде разглеждана като цел от Русия. Какво мислите по въпроса? Предвиждате ли в бъдеще български войски да бъдат изпратени в Украйна?

Президентът се срещна с върховния командващ Съюзното командване по трансформацията на НАТО

Джоана: Трябва да разберем, че изказванията от Кремъл са и инструменти на хибридна война срещу общественото мнение. Така се упражнява натиск над тези, които вярват, че всичко, казано от Русия, ще се случи. Русия има ли цели в държави в НАТО? Вероятно да. В момента инвестираме ли повече в регионалните ни планове за отбрана, в съвместни действия за защита на територията ни? Да. Това е начин на машината за пропаганда. Като реториката за употреба на тактически ядрени бойни глави в Украйна. Няма признаци Русия да навлиза в тази много опасна ситуация. Те го използват като инструмент за стратегическа обществена комуникация, за да упражнят натиск върху общественото мнение. Това правят срещу Румъния с развитието на базата „Михаил Когълничану” в близост до Черно море. Правят го и с България, говорят много неща за Финландия и Швеция, новите членки на НАТО. Могат да казват каквото искат, да планират какво да правят, ние планираме да отбраняваме територията си и съюзниците ни – било то България, Румъния, Финландия, Швеция, балтийските страни, Полша, новият Източен фланг, преминаващ от Северно през Балтийско море, през нашето Черно море, та чак до Средиземно море. Русия ще има големи проблеми с последствията от войната срещу Украйна, защото сега НАТО е по-голяма, по-крепка, по-силна и по-добре подготвена. Може би се опитват по някакъв начин да компенсират това с такива изказвания, по-скоро играещи си с общественото мнение, отколкото с отбраната ни.

Водещ: Благодаря Ви за отделеното време, г-н Джоана!

Джоана: Много Ви благодаря за поканата!

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase