Сугуру Ишии идва в страната ни преди три месеца и започва работа във волейболната академия "Стойчев-Казийски"

Сугуру Ишии идва от Япония в България преди три месеца, за да стане треньор на волейболната академия „Стойчев-Казийски”. „Има много причини, поради които реших да дойда в България. Но главната е, че търсех място, на което да тренирам някой отбор. Тогава чух за школата на Казийски и Стойчев. И реших да пробвам. Така се озовах в страната ви”, споделя той.

Сугуру разказва, че тренира волейбол още от началното училище, а през годините спортът се превръща в неизменна част от живота му. „Когато бях ученик, исках да стана треньор и смятам, че идването ми тук е голям шанс за мен. Не знаех почти нищо за България. Бях чувал за Матей Казийски и за киселото мляко. Казийски е много известен в Япония. Учудих се, че толкова добър волейболист играе в моята страна”, добавя японецът.

Защо японец избра да играе за волейболния отбор на Монтана (ВИДЕО)

Сугуру споделя, че културният шок при пристигането му на българска земя е бил голям. „Нещото, което ме изненада в България, са близките, приятелски отношения между спортистите и треньора. В Япония никой не възразява на това, което каже треньорът и се вслушва в неговите думи. Тези неща бяха голям културен шок за мен”, казва той.

„Определено бях доста изненадан, когато разбрах, че ще имаме японец за треньор, защото японската култура е нещо доста далечно от нашата, но е и доста интересна. Това е невероятна възможност да научим за японската култура, както и той за нашата”, добавя Филип Николов, който е част от отбора.

Да възпиташ ума и сърцето: Как в Япония учат децата на дисциплина и уважение (ВИДЕО)

„Дисциплината, която той изисква, е много по-различна. Може би има някои малки детайли във волейбола, в които японците са по-добри от нас”, казва друг играч – Гаврил Цепенишев.

„Ние сме непослушни, но той бързо ни стяга. Доста е строг, а това е нещо ново за нас”, споделя Николов.

Сугуру отдава непослушанието на културна особеност, а не на трудната възраст, в която се намират младежите от отбора. „Има деца, които не ме слушат, но това е част от вашата култура. В Япония най-важен е отборът, групата като едно цяло, както и победата. В България всеки е индивидуалист и гледа себе си. В моята страна всеки спазва позицията, която заема, докато тук, дори и някой да е разпределител, виждам, че при първа възможност – иска да има досег до топката. Затова е хубаво да копираш хубавите неща от двете култури”, казва той.

Освен на тренировките в залата, Сугуру държи и много на теорията на волейболната игра. „Доста по-взискателен е в защита и тези елементи, които са характерни за японския стил. Доста държи на статистиката. Споделял ми е, че по цели нощи е гледал мачове, само и само да може да събере статистика, за да можем да реагираме адекватно на другия отбор”, смята Тонев.

Освен волейболните качества, Сугуру възпитава у своите състезатели и част от японския начин на мислене. „Той ни научи на много техники за волейбола и за живота. Начини, по които можем да си подреждаме раниците, да събираме различни боклуци от залата, винаги да оставяме подредено след нас. Не мисля, че някой друг може да ни възпита на нещо такова”, добавя Тонев.

А момчетата от отбора на „Стойчев-Казийски” са  убедени в едно – че техният треньор ще научи български език, преди те да научат японски език.

Повече по темата гледайте във видеото.