Викове на агония. Родители и катафалки, които возят децата им

Непосилна и раздираща душата тишина. Прекъсвана от вик. Смразяващ и смъртоносен вик. Вик на безпомощност. На непосилна и непоносима болка. Майка беше разпознала детето си. Там, сред десетките мъртви тела на деца и млади хора. 

Десетки примрели и почернели родители и близки се бяха събрали отпред, в двора на болницата. Правеха път на линейките, които от време на време идваха и тръгваха отново. Всички те чакаха и неистово се надяваха да чуят, че детето им не е там. Само не и там. В подземните етажи. Успокояваха се, че може да е в отделението и да изскочи отвътре или пък да е закарано в болница в друг град… Само не и там.

Здрачаваше се, а усещането ставаше все по-непоносимо. Безкрайно чакане, пронизвано от раздиращ вик. Вик, какъвто се помни завинаги. Който отеква дълго в душата ти. Вик на смъртоносна болка и агония. Викът на майка, видяла рожбата си. Там, в приземието. Лежи безжизнено. 

„Колкото са жертвите, толкова са изгубените приятели”: Разкази от първо лице за трагедията в РСМ

Най-жестоката гледка. И най-ужасяващите викове. Родители и движещи се сякаш на забавен каданс безброй катафалки, които возят децата им.

Трагедията в Кочани е една от най-жестоките и мащабни в най-новата история. Не само на Балканите, не само в Европа. 59 деца и млади хора изгоряха, задушиха и се и бяха прегазени до смърт, докато множеството се опитва да излезе през единствения изход на дискотека „Пулс”. Нощен бар, работил с фалшиви лицензи и с редица нарушения. Не само на пожарната безопасност. Постройка с решетки на прозорците, само два пожарогасителя, лесно горящ таван и още, и още… нередности, за които някой си е затворил очите, за да може друг да печели. Корупция, която погуби толкова млади животи.

„Таванът се запали от пиротехника, която организаторите ползваха за светлинни ефекти”, разказа пред екипа ни Андрея. Трепери, а сълзите не спират. Там остават приятелите ѝ. Тя успява някак да се измъкне почти невредима. Физически.

„Започнах да им крещя да излизат, но те снимаха, мислеха, че това е част от шоуто”, спомня си ужаса Андрея и импулсивно сграбчва ръката на майка си. Тя е до нея. Прегърнала силно детето си. Защото нейните приятелки никога повече няма да могат сторят това...


Пожарът се разгаря за минути, покривът е от лесно запалими материали. А младежите се оказват в капан. Огнен капан. Изходът е само един. Тясна врата. В помещението има над 500 души. Въпреки, че са продадени 250 билета.

Картината е апокалиптична. 59 издъхнали. 150 деца и младежи са с различни травми, някои от тях са между живота и смъртта. В кома. 

„Животът беше пред него”: Разкази за мъката и гнева след трагедията

Мъката и скръбта са огромни. Няма незасегнато семейство в 28 хилядния град Кочани. Някои са загубили дете, други приятели, трети съседи или братовчеди. „Братовчед ми загуби живота си, докато се опита да спаси други деца”, казва Натали, докато пали свещ и носи портрет с лика на 23-годишно момче. Личи ѝ, че ѝ е трудно да се владее и вероятно веднага след разговора ни ще излее мъката си. Но иска да ни разкаже за неговия подвиг. Загинал, но помогнал на други.

„Това е синът ми Томче, на 21 години. Животът беше пред него… Задушил се е”, споделя болката си почернен от мъка баща, докато бърше капките дъжд от портрета на сина си. Кокалчетата са му побелели от стискане на рамката, близо до сърцето му. Почернената майка на Томче  няма сили дори да промълви. Погледът на братчето му, 10-годишно момче, е празен… прикован в земята.


Непосилни истории. Непосилна болка и мъка. Скръб и тъга, примесена и с гняв. Гняв към собственика на заведението, към местната власт… и към всички, които са разрешили незаконната дискотека да работи.

„Дъщеря ми оцеля онази нощ. На успокоителни е втори ден. Само спи и сънува кошмари. Ще ѝ остане за цял живот. Знаете ли, че подавах сигнали за тази дискотека. Пускаха деца, даваха им алкохол. Ходих в полицията, но нищо не последва”, споделя с екипа ни Саша.

Кметът на Кочани подаде оставка

„Тази загуба е огромна! Няма думи, които да опишат болката, която всички изпитваме. Тези деца бяха наши деца. Познавах повечето от тях, познавах семействата им, а някои от тях бяха семейни приятели”, написа Люпчо Папазов.

Малко по-късно той и други двама бивши градоначалници на почерненото градче бяха арестувани.

Героят на Кочани: Младеж жертва своя живот, за да спасява хора от горящата дискотека (ВИДЕО)

Постепенно мъката и скръбта се примесиха и с гняв. И ярост. Младежите въстанаха. Бдението прерасна в бурно шествие из улиците на града. Скандирайки „Убийци”, се отбиха пред полицията и общината… направиха погром и на другото заведение на собственика на злополучната дискотека в града. И поискаха справедливост. И промяна.

Полицията влезе на обиск в общината, а екип от прокурори започна спешни действия. Над 25 души бяха арестувани, след които и бивш министър на икономиката, по чието време е издаден лиценза на дискотеката. Премиерът на Северна Македония определи случилото се като „масово убийство заради корупция”.

Лиценз след лиценз, разрешително след разрешително, малко пари на ръка, или много пари на тъмно… Корупция. Убива. По малко. Или по много. Или всичко. Както в Кочани.