Изменението на климата "наелектризира" полена и засилва алергиите

Хората, страдащи от сезонни алергии, биват атакувани от все повече полен за по-дълъг период от време. Причината – все по-високите температури. Глобалното затопляне предизвиква тревожни алергични събития, алармират експерти.

🌩️ Когато бурята носи не само дъжд, но и алергии

Оказва се, че буквално можем да видим бурята, но не и развиващите се в нея процеси. Трилиони поленови частици, които са най-честият причинител на алергии, биват всмукани в облаците при формирането на стихията. Те се раздробяват от дъжд, светкавици и влага на все по-малки фрагменти, след което се връщат обратно към Земята, където ги вдишваме.

Случаят в Мелбърн – началото на една глобална тревога

Около 18:00 часа на 21 ноември 2016 г. въздухът в Мелбърн, Австралия, става смъртоносен. Линиите за спешна помощ започват да прегряват, болниците са залети от хора с дихателни затруднения, а търсенето на линейки е толкова голямо, че те не успяват да достигнат до хора, блокирани в домовете си. Спешните отделения приемат осем пъти повече пациенти с дихателни проблеми от обичайното. А броят на хоспитализираните с астма бил близо десет пъти по-голям от обичайния.

Снимка: iStock

Резултатът – 10 души умират, включително 20-годишна студентка по право, която издъхва на моравата пред дома си, чакайки линейка, докато семейството ѝ безуспешно се опитва да ѝ окаже първа помощ. Един от оцелелите разказва как в един момент е дишал нормално и след това, само в рамките на 30 минути, започва да се задушава. „Беше безумно усещане”, разказва той от болничното легло.

Астма, предизвикана от гръмотевична буря – какво всъщност се случва?

Пол Бегс, учен по екологично здраве и професор в университета „Маккуори” в Сидни, Австралия, си спомня добре случая. „Това беше ужасяващо, мащабно по размери събитие. Безпрецедентно. Катастрофално“, разказва той. И допълва: „Хората в Мелбърн, лекарите, сестрите, фармацевтите – никой не знаеше какво се случва“.

Разпадането на поленови частици и внезапни дихателни кризи

Скоро станало ясно, че става дума за случай на така наречената „астма, предизвикана от гръмотевична буря“. Това е състояние, при което определени видове бури раздробяват поленовите частици във въздуха, освобождавайки протеини, които се изсипват върху нищо неподозиращите хора. Широко разпространените протеини може да предизвикат алергични реакции у някои хора – дори и при такива, които преди това не са страдали от астма.

Снимка: iStock

Подобни събития са крайни примери за това как поленът от растения и алергиите, които той причинява, се изменят драстично под въздействието на климатичните промени. С покачването на температурите в много региони – особено в САЩ, Европа и Австралия – сезонните алергии засягат все по-голяма част от населението, продължават по-дълго и с по-тежки симптоми, твърдят учените.

🌍 Глобалното затопляне и новото лице на сезонните алергии

Прогнозите за 2025 година в САЩ показват, че нивата на полен ще бъдат по-високи от историческата средна стойност в 39 щата през този сезон. А експертите предупреждават, че ситуацията вероятно ще се влошава в следващите години. Поленът сам по себе си е съществена и постоянно присъстваща част от нашия свят и природата въобще. Тези микроскопични частици се пренасят между растенията, позволявайки им да се размножават. Докато някои видове разчитат на насекоми за разпространението на прашеца, други се осланят на вятъра, изпращайки огромни количества от това прахообразно вещество във въздуха. Много дървета, треви и плевели разчитат именно на вятъра за разпространението на полена и именно той най-често предизвиква сезонни алергии, известни и като сенна хрема.

🤧 Когато имунната система се обърка

Това се случва, когато имунната система на човек погрешно разпознае полена като вредно вещество и предизвика реакция, която обикновено е запазена за патогенни бактерии или вируси. Чести симптоми са течащ нос, сърбеж в очите и кихане. В някои случаи сезонните алергии могат да причинят затруднено дишане, когато възпалението в дихателните пътища доведе до подуване и затруднява навлизането на достатъчно въздух в белите дробове.

Въпреки че Мелбърн се оказа злощастният епицентър на астмата, предизвикана от гръмотевични бури – със седем големи случая, регистрирани от 1984 г., подобни инциденти са се случвали и в други части на света - от Бирмингам във Великобритания до Атланта в САЩ. Макар че тези събития все още се считат за редки, климатичните промени може би увеличават вероятността от подобни случаи. Причината е отчасти в удължаването на сезона на полена, но и в нарастващата честота на екстремните метеорологични явления, включително бури.

📈 Поленовите нива растат – и ще става все по-зле

Макар да не е възможно с точност да се определи какво влияние точно е имал  климатът върху инцидента с астма в Мелбърн през 2016 г., Пол Бегс е „доста сигурен“, че е имало такова. „Знаем, че климатичните промени водят до по-големи количества полен в атмосферата. Променя се сезонността на полена. Променят се и видовете прашец, на които сме изложени“, твърди Бегс. Ученият, който е провел обширни изследвания върху астмата, предизвикана от гръмотевици, публикува през 2024 г. научна статия, в която разглежда връзките между това явление и климатичните промени.

За щастие мащабни случаи на астма, предизвикана от гръмотевична буря, все още са редки. Но климатичните промени увеличават риска от излагане на полен и по други начини.

📚 Науката срещу полена: какво казват изследванията

Един от тях е, че повишаването на температурите означава, че поленовите сезони – периодите, в които растенията отделят прашец, обикновено през пролетта и лятото – започват по-рано и продължават по-дълго. Това твърди Илейн Фуертес - учен в областта на общественото здраве с фокус върху околната среда и алергичните заболявания към „Импириъл Колидж”, Великобритания. „Ще има хора, които ще започнат да изпитват симптоми по-рано през годината и за по-дълъг период от време“, посочва тя.

🌾 Амброзията – най-големият алерген в Европа и Америка и защо не може да го игнорираме

В някои части на света, включително САЩ и Европа, един от основните виновници е амброзията – широко разпространена група от цъфтящи растения, които много хора смятат за плевели. Съществуват различни видове амброзия по света, но те могат да произвеждат изключително големи количества прашец. Едно единствено растение може да отдели до един милиард поленови зрънца. Амброзията расте както в градини и земеделски земи, така и в пукнатини и скрити кътчета в градска среда.

Алергиите към полена от амброзия вече засягат около 50 милиона души само в САЩ. Проучване, анализиращо данни от 11 локации в Северна Америка за периода 1995–2015 г., установило, че в 10 от тези района сезонът на полена от амброзия се е удължил – понякога значително. През тези 20 години, например, сезонът се е удължил с 25 дни в Уинипег, Манитоба, с 21 дни във Фарго, Северна Дакота, и с 18 дни в Минеаполис, Минесота.

Снимка: iStock

„Зимите стават по-топли, пролетта започва по-рано, а есента се забавя. Съответно времето, което прекарвате навън в контакт с алергичен цветен прашец - се увеличава“, казва Луис Зиска, доцент по екологично здраве в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ, и един от учените, изследвали сезона на полена от амброзия. Според него тези промени стават още по-драстични в северните части на Северна Америка, Европа и Азия. Но също така и в Австралия, както и в южните части на Южна Америка и Африка.

Ако не бъдат предприети незабавни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, ефектът вероятно ще се влошава още повече. Едно проучване от 2022 г., например, изчислява, че до края на века поленовите сезони ще започват с до 40 дни по-рано и ще приключват с до 15 дни по-късно спрямо сегашните – което потенциално означава допълнителни два месеца годишно с алергии за страдащите от сенна хрема.

🧪 Повече CO₂ = повече полен

Изследователи, отглеждали определен вид трева при различни нива на въглероден диоксид. Така те установили, че растенията, излагани на по-голяма концентрация на  въглерод - произвеждат около 50% повече полен спрямо тези, получавали по-ниска концентрация на въглерод - която отговаря на сегашната концентрация на въглероден диоксид в земната атмосфера.

По подобен начин други учени провели експерименти с различни видове дъбови дървета, чийто полен често причинява сенна хрема в страни като Южна Корея. При завишени нива на въглерод всяко дъбово дърво произвеждало средно 13 пъти повече полен в сравнение с дървета, отглеждани при по-ниски нива.