Димитър Радев: Изпълнението и на критерия за бюджетен дефицит няма да е последната добра новина по пътя към еврото

Изпълнението и на критерия за бюджетен дефицит няма да е последната добра новина по пътя към еврото. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в специално интервю за БТА по време на Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, които се провеждат във Вашингтон.

Така той отговори на въпрос, свързан с възможното присъединяване на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г., след като вчера официални данни на Евростат и Националния статистически институт показаха, че бюджетният дефицит у нас през 2024 г. е 3 на сто. Това е стойност, която не трябва да се превишава, за да отговаря страната ни на условията за приемане на еврото.

„Еврото – въпроси и отговори”: Как се промени инфлацията в страните от еврозоната при смяната на валутата

След като по-рано през годината България покри и инфлационния критерий, остава да се изчакат конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия, за да се отговори на въпроса дали ще можем да се присъединим към еврозоната от следващата година.

Управителят на БНБ коментира и обявената вчера сделка за придобиване на "Ти Би Ай Банк" (TBI Bank) от американската компания за инвестиции в частен капитал "Адвент Интернешънъл" (Advent International). Той заяви, че банковата консолидация и инвестициите в сектора са сред ефектите от приближаването ни към еврозоната.

Пред БТА Радев, който ръководи българската делегация по време на Пролетните срещи на Международния валутен фонд във Вашингтон, посочи още, че в столицата на САЩ е провел среща с управителя на Народната банка на Китай (централната банка на страната – бел. ред.) Пан Гуншън. По време на срещата Радев и Гуншън са подписали документ, с който превръщат Меморандума за сътрудничество от 2019 г. в безсрочен. Това, по думите на Радев, ще допринесе за "по-широка експозиция по редица важни за БНБ въпроси като макроикономически анализи на глобалната среда, дигитални валути на централните банки, възможности за диверсификация при управление на резервите".

Димитър Радев коментира и настоящото търговско противопоставяне в света, като според него перспективите "за дълбока и продължителна рецесия са малко вероятни".

„Български пощи” ще обменят левове в евро в 2230 офиса в страната

Публикуваме целия текст на интервюто без редакторска намеса:

Г-н Радев, за журналистите и наблюдателите преобладаващият тон на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка е на несигурност и загриженост. Как виждате нещата отвътре?

Безспорно има и несигурност, има и загриженост. Но в професионалните дискусии преобладаващият тон е на търсене на решения, а не на противопоставяне.

МВФ обаче понижи оценките си за глобалната икономика. Считате ли опасенията от рецесия за реални?

Рисковете за глобалната икономика не трябва да се подценяват. Очаквам обаче негативните ефекти от днешните сътресения да са по-скоро преходни. В този смисъл перспективите за дълбока и продължителна рецесия са малко вероятни.

Все пак какъв е изходът от днешната ситуация?

Този въпрос има повече от един отговор. Ако трябва да отговоря най-общо, очаквам в перспектива Западът да излезе по-силен от днешната ситуация, а не по-слаб. За нас, като неразделна част от Запада, това е най-доброто развитие, за което си заслужава да се работи.

По време на Пролетните срещи имахте поредица от многостранни и двустранни срещи с Ваши колеги от много страни.

Така централните банки правят бизнес. Използването на платформата на Пролетните срещи е ефективно, тъй като спестява време и ресурси.

Подписахте и меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка на Китай Пан Гуншън.

В същия контекст. Оценихме положително изпълнението на меморандума, който подписахме през 2019 г., и му дадохме постоянен статут.

Какви са ползите за нас?

По-широка експозиция по редица важни за БНБ въпроси като макроикономически анализи на глобалната среда, дигитални валути на централните банки, възможности за диверсификация при управление на резервите.

Евростат отчете, че България е изпълнила критерия за бюджетен дефицит за 2024 г. За някои наблюдатели това е изненадващо.

Не и за тези, които отблизо и професионално се занимават с този въпрос.

Подобно развитие изглежда увеличава много шансовете ни за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.?

Нека да Ви отговоря така – това няма да е последната добра новина по темата.

Многократно сте подчертавали предимствата за страната от присъединяването. Миналата седмица посочихте, че това ще подобри условията за финансиране за бизнеса и домакинствата още през тази година.

Да, чрез по-големия разполагаем ресурс за финансиране и по-добрия кредитен рейтинг.

Може ли да очакваме и други краткосрочни ефекти?

Може, включително по линия на банковата консолидация и инвестициите в сектора. Например, вече беше публично обявен знаков проект на придобиване в банковия ни сектор, който се очаква да се материализира до края на тази година.

Имате предвид придобиването на "Ти Би Ай Банк" от "Адвент Интернешънъл"?

Да. Разбира се, формалният процес тепърва предстои.

Да разбирам ли, че в толкова сложни международни условия може да има и добри новини за България?

Само ако успеем да навигираме добре в днешната турбулентна среда. В БНБ и банковия сектор създадохме през последните години солиден капацитет в това отношение, който в момента използваме. Убеден съм, че нашите политици и страната като цяло разполагат с потенциала да направят същото.