Хаос в Лос Анджелис: Протести срещу имиграционната политика на Тръмп разпалиха стари вражди

Хаос, безредици и паника обхванаха улиците на Лос Анджелис през последните дни. Масови протести, насочени срещу имиграционните власти и политиката на президента Доналд Тръмп, доведоха до сблъсъци и палежи, които наложиха намесата на армията. Събитията разпалиха не само стари политически вражди, но и повдигнаха въпроси за сложните отношения между държавната власт и големия бизнес.

Напрежението ескалира, след като населението се изправи срещу имиграционните власти, а държавата отговори, като изпрати Националната гвардия, за да потуши бунтовете. Според проф. Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон, ситуацията в Лос Анджелис е била изключително напрегната.

Армия срещу улицата: Как Тръмп стигна до федерализация на Националната гвардия

„Протестите позаглъхнаха вчера следобед в Лос Анджелис. Нека да кажем, че кметът призова протестиращите да се въздържат от агресивни действия, защото имаше палежи на коли и наистина президентът е в неговото си право да въдвори ред в Лос Анджелис“, коментира проф. Асенов.

Действията на Тръмп обаче предизвикаха и политическо напрежение, тъй като се стигна до сблъсък с губернатора на Калифорния.
„Всъщност Доналд Тръмп има стара вражда с губернатора на Калифорния по повод на пожарите, които съществуваха там в района, ако си спомняте“, припомни проф. Асенов и допълни: „Но все пак президентът има това правомощие и той се възползва от това. Хората имат право на протести, но не и да палят коли“.

"Ройтерс": Разделението в САЩ се задълбочава след разполагането на Националната гвардия в Лос Анджелис

На фона на тези събития се разгоря и дебат за отношенията между Доналд Тръмп и милиардера Илон Мъск, който подкрепи реакцията на президента. Според проф. Асенов, Мъск се намира в сложна ситуация, тъй като неговият бизнес зависи както от клиентите му, често с леви убеждения, така и от държавната подкрепа.

„Колите, които той произвежда, като правило се купуват от хората, които са с по-ляво мислене, които като правило са членове на Демократическата партия. Така че икономическата логика подсказва, че версията той да обърне посоката на своите политически виждания има сериозни основания“, обясни той. „Но в същото време на него му трябват, разбира се, по-ниски данъци. На него му трябва една правителствена подкрепа и той трябва да играе много, много внимателно тази игра и да не заиграва поне засега с демократите.“

Според анализатора, този сблъсък разкрива вечната борба между големите пари и демократичните институции.
„Това, което ни казаха, е, че дори и в една държава с възможно най-силните демократични традиции, бизнесът има своето влияние и демокрацията винаги е под натиска на големите пари и гражданското общество трябва да бди“, заяви проф. Асенов и обобщи: „Това е историческа традиция в американското общество, когато големите бизнеси наистина са подкрепяли американската политика, защото са искали законодателна рамка и финансиране, което да подпомага иновациите. В този смисъл нищо ново, просто едно продължение. Ако има нещо ново, това е, че става въпрос за дигиталната революция, но в същото време това има и една цена. Тази цена е опасността от олигархично влияние върху американската политика“.