Демократичните сили търсят общ кандидат за президентските избори

Кръгла маса на тема: „Президентски избори 2026: Демократична общност по пътя към победата“ се провежда в София.

„Събираме се по важен политически повод - предстоящите президентски избори. Демократичната общност е длъжна пред българското общество и трябва да излезем с краен резултат”, каза при откриването на кръглата маса лидерът на ДСБ Атанас Атанасов.

Снимка: БТА

Той отбеляза, че демократичната общност дълго време е била разделена от различни интереси и сега е време да се събере и да започне подготовка за предстоящите догодина президентски избори.

„В тези сложни времена, войни близо до нас, трябва да се отнесем сериозни и да търсим правилното решение - да стигнем да единен кандидат на демократичните сили, който да спечели изборите”, изтъкна Атанасов.

По думите му кой да бъде общият претендент трябва демократичните сили да решат заедно, но преди това е необходимо да бъде определено как ще се стигне да този избор.

„Някои казват - предварителни избори, други - преговори за единна обединителна кандидатура. Как ще се стигне до този резултат, е наша обща задача, надявам се да бъдем активни. Трябва мъдрост, за да може да постигнем да този резултат”, настоя Атанасов.

Снимка: БТА

Според съпредседателя на „Да, България” Божидар Божанов страната има нужда от силен проевропейски кандидат, „защото в последните години от президентската институция идват по-скоро обратните послания”. Той благодари на „Демократи за силна България” (ДСБ), че са събрали форума и на всички общественици и граждани, които ще помогнат за формулиране на нужната по думите му стратегия. 

„На нашата последна национална конференция, на която бяхме избрани с Ивайло Мирчев за съпредседатели, имаме решение, с което не просто казваме - трябва да имаме единен кандидат на демократичната общност, а изразяваме нашите предпочитания към провеждане на предварителни избори”, заяви той.

По думите му в целия този процес партиите ще дадат своя принос към това общо усилие за постигане на такава кандидатура и за успех.

„Факт е, че политическите партии са само част от това уравнение, останалата част трябва да бъдат гражданите, обществениците, всички, които да дадат необходимата тяга, за да постигнем останалото, което е необходимо, електорално да бъде спечелена тази победа. Затова ние сме днес тук, за да чуем какво имате да кажете, кои са вашите притеснения, вашите идеи на база на това да начертаем обща стратегия за успех”, добави Божанов.

Снимка: БТА

„Кандидатът за президент на демократичните сили и свободните хора трябва да е политически, а не независим”, каза Иван Костов, бивш лидер на Съюза на демократичните сили (СДС), по-късно и на „Демократи за силна България” (ДСБ) и бивш премиер.

„Ако идеята е предстоящата президентска кампания да консолидира, този кандидат трябва да бъде на политическа коалиция от партии. Той не бива да е независим”, смята още той. Според него зад номинацията би следвало да застанат партии и коалиции с целия си ресурс. 

„Щом са се събрали толкова хора тук, те са взели присърце тези избори, искат да се случи нещо добро, дълги години сме тежко разпилени. Това е кауза, за която си заслужава да се обединим”, изтъкна Костов и подчерта, че кандидат за президент на демократичната общност, на свободните хора, е чудесна политическа кауза. 

Костов предупреди, че големият риск на президентските избори е „пропутинските сили да изберат отново президент на страната, което ще бъде изключително тежък удар върху политическия ни живот, върху политическия дебат”.

„Виждате колко активно президентът Румен Радев задава тона на политическия дебат в България и то фалшив тон, но това е, което обществото следва”, коментира той. И добави, че президентската трибуна е толкова висока, че дава възможност да се влияе силно на общественото мнение. По думите му, ако отново има президент като Радев, ще има тежка щета върху политическата ориентация на страната. 

„Намирам тази среща като много необходима, навременна”, допълни бившият премиер. Според него тя е продиктувана от тревогата дали демократичната общност ще е единна, дали ще намери начин да предложи на обществото един друг политически път, по който да бъде изведена страната към едни други хоризонти, и това е голямо предизвикателство. Затова и изборът на кандидат за президент е зареден с такова очакване, смята бившият председател на ДСБ. Твърди, че това не е въпрос просто за профила на общия кандидат, а голям политически процес, който насища една капания с политическа плътност, обещаваща на поддръжниците много конкретни и осезаеми неща. „Това не е по силите на един човек, ще ми се да виждам готовност за начало на мобилизация за един нов политически процес”, изтъкна Костов.

Той смята също, че изборът на единна кандидатура е приоритет пред всичко останало, като първо трябва да се направи опит да се излъчи единна номинация на широка основа, но, ако лидерите на отделните формации не стигнат до такава, след това да се организират предварителни избори, да се попитат избирателите. Затова по думите му трябва да се разшири пространството максимално, да се поканят и други формации, извън Народното събрание, да се включат граждански организации. 

„Да има всички възможности да стигнем до крайна победа. Не влизаме, само за да отчетем някакви добри резултати”, коментира съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Екатерина Михайлова, бивш зам.-председател на СДС, по-късно и на ДСБ, смята, че днес е точното време за една такава среща, за такъв дебат. „Очакванията са големи. Когато са такива - рисковете да не се изпълнят са потенциално възможни. Историята след промените у нас показва, че много пъти през президентските избори се е задавала тенденция”, каза тя.  

Според нея кандидатът е важен, но преди това трябва да се свършат други неща - да се изясни първо кой да участва в провеждането на тази процедура, в която да се излъчи единен претендент за държавен глава. „Защото, ако се затворим, рисковете са налице да останат много демократи извън процеса”, е нейното мнение.

От друга страна, според нея прекалено голямото отваряне също има рискове. „Хубаво е предварителни отворени избори. Но не разчитайте само на емоцията, времето би трябвало да се използва за кампания”, посъветва тя.

„През 1996 г., когато започна процесът на търсене на обща заявка на демократичната общност за общо управление, нещата също не бяха лесни. Предварителните избори бяха част от процес, съревнование и доказване кой колко струва, една битка между политическите партии за доказване на своето електорално влияние”, припомни Михайлова.

Според Веселин Методиев, бивш зам.-председател на ДСБ, партиите, ако има предварителен вот, трябва да гарантират поне по четири човека в секция. Той посъветва също достойно да се понасят както победата, така и загубата.