Конфликтът в Близкия изток през погледа на директора на един от най-големите мозъчни тръстове

След примирието между Израел и Иран остава въпросът дали то ще продължи дълго, особено след като всяка една страна в него се обяви за победил. Като най-голям победител се обяви американският президент Доналд Тръмп.

Американският президент пусна провокативен видеоклип в мрежата си Truth Social, носещ името „Бомбардирай Иран”.

Мехран Хагириан е иранец, напуснал отдавна страната. Живее и работи в Европа. Той е директор на един от големите мозъчни тръстове, ангажиран с икономическото развитие, дипломация и справедливостта в Западна Азия - „Bourse and Bazaar Foundation”. Как той възприема случващото се - специален разказ пред NOVA.

Добър ден, Мехран! Благодаря, че прие поканата ни.

- Благодаря за нея!

Нека започна от видеото. Какво мислите за него, особено в светлината на последните събития?

Аятолах Хаменей: Американските удари никога не са били заради ядрено оръжие, а за капитулация на Иран

- Да гледаш такова нещо като иранец е много тъжно, защото виждаш подобни неща като тези, които се случиха през 1979-1980 г. след кризата със заложниците. Оттогава започнаха негативните възприятия за иранците. Фактът, че в Съединените щати това се повтаря, е доста тъжна гледка. Но хубавото е, че това видео беше публикувано след обявяването на примирието и беше основно част от хвалбите на Тръмп за атаката в Иран. Надяваме се, че това няма да се повтори.

Надяваме се. Вие публикувахте друго видео в профила си в социалната мрежа Х, в което се чуват птици, вместо бомби в Техеран след примирието. Каква е ситуацията там в момента

- Да, публикувах това видео. Изпрати ми го приятел, който беше в Техеран в този момент. В часовете преди влизането в сила на примирието имаше огромни и интензивни бомбардировки в целия град. Беше страшно да се наблюдава, особено в сравнение с предходните 12 дни, когато беше мирно и тихо. За щастие, около 4 сутринта примирието влезе в сила и моите приятели излязоха  навън, видяха как изглежда Техеран след войната, но това беше и моментът, в който за първи път след 12 дни бомбите спряха и птиците отново можеха да пеят.

А как е семейството ви? То напусна Техеран малко след началото на войната. Успя ли да се върне вече?

Нетаняху обяви историческа победа след сключване на примието между Иран и Израел

- Те са на път, за да се върнат в Техеран от северната част на Иран. Да кажем, че това беше процес, който продължи 12 дни, през които хората се опитваха да напуснат Техеран, особено след евакуацията. Тръмп публикува пост за жителите на Техеран. Както знаете, Техеран е град с около 10 милиона жители, а понякога броят им може да достигне 15 милиона, ако добавим околните райони и хората, които идват в на работа. За иранците беше много трудно да станат свидетели на евакуацията на жителите на Техеран.

Но пътят обратно по-лесен ли е от този на излизане?

- Пътят на излизане или на връщане беше труден, защото имаше много трафик и пътищата бяха блокирани поради огромния брой автомобили, които искаха да напуснат през главните артерии на Техеран и да излязат от града. Предполагам, че сега е много по-лесно да се върнат.

Вече сме свидетели на примирие, войната е приключила. Въпреки това, всяка страна в този конфликт се обявява за победител. Защо?

- Бих казал, че това се дължи на действията на Доналд Тръмп, който влезе в конфликта, излезе от него и обяви прекратяване на огъня на 12-ия ден. Това позволи на иранците да запазят достойнството си в контекста на прекратяването на огъня и да не им се отреди ролята на губещи. За израелците беше важно също да претендират за някакъв успех в действията си срещу Иран. Очевидно за САЩ беше важно да поеме инициатива на посредник и да положат тези усилия, както някои биха могли да ги нарекат. Но каквото и да си говорим, това беше наложен мир от Тръмп на всички.

Смятате ли, че върховният лидер в Иран може да бъде считан за най-големия победител? Видяхме иранци, които празнуваха по улиците, очевидно щастливи от края на войната.

- За съжаление или за щастие, бих казал, че върховният лидер е най-големият губещ от тази война. Силно се съмнявам, че режимът в Иран може да продължи по същия начин, по който е продължавал през последните 46 години. Очевидно едно от малкото неща, които иранците получаваха от правителството, беше тяхната сигурност. Фактът, че бомби отново заваляха над Техеран 36 години след края на Ирано-иракската война, когато Саддам нападна Иран, беше сцена, която според мен е непростима за населението.

Историята на Иран: От Древна Персия до съвременния авторитарен режим (СНИМКИ)

Какво бъдеще очаква иранския народ след този конфликт?

-​ Всяко политическо събитие, което се случва в Иран или имаше някакво отношение с Иран, беше трудно. Правителството успя да смаже всяка надежда за реформи или промяна. Мисля, че последното политическо събитие - тази война, която наистина разби непобедимостта на режима, ще позволи на нацията да продължи напред и да реши как да види своето бъдеще, особено сега, когато върховният лидер е в неизвестност. Дори да излезе от бункера и да произнесе още една реч, съм сигурен, че сме започнали да поставяме началото на края на Ислямската република.

Вие живеете в чужбина. Споменахме това в началото на интервюто. Как хора като вас обикновено поддържат връзка със семейството и приятелите си в Иран и следят живота там?

- Знаете, Иран е различна страна в контекста на своето население в чужбина, своята диаспора. Има милиони ирански студенти, които са напуснали страната чрез стипендии или чрез всякакви възможности, които са им се отворили. Очевидно има много визови ограничения, особено за Съединените щати и други европейски страни, през последните няколко години. Но това е постепенен процес на това, което наричаме реално „изтичане на мозъци”, загуба на таланти, изтичане на таланти и разпръскване на населението по целия свят. Това продължава вече 46 години. Така че, ако погледнем населението в Иран, което е около 90 милиона души, бих казал, че около 10 милиона са в чужбина. За съжаление, няма реално преброяване и не можем да знаем действителния брой на напусналите, но знаем, че са много души. Виждаме се във всеки голям град в чужбина. Има различни групи иранци. За щастие или за съжаление, това доведе със себе си множество вътрешни борби и образуването на опозиционни групи в чужбина, а липсата на единство между тях е фактор, който също пречи на демократичните промени в Иран да се случат.

Има ли риск Европа да стане съпътстваща жертва на конфликта в Близкия изток

Въпреки тази липса на единство, за която говорите, вярвате ли, че рано или късно ще се върнете в Техеран и ще можете да живеете там като свободен човек?

- Една от основните причини, поради които се страхувам да се върна в Иран, е естеството на работата ми. За човек, който не е бил там, е трудно да си представи. Никога няма да разберете колко е деликатна ситуацията в страната. Не съм човек, който би рискувал да си навлече проблеми или да влезе в затвора заради тези неща. Много от колегите ми, които имат двойно гражданство или работят в политиката, са били несправедливо хвърлени в затвора от този режим и аз не мога да приема това. Затова една от най-големите ми мечти е да мога да отида в свободен Иран и наистина очаквам с нетърпение този ден.

Мехран, пожелавам ти това. Още веднъж благодаря, че сподели с нас твоите виждания, и се надявам да се видим скоро.

- Много благодаря!