Промените е Закона за еврото: Борба със спекулата или поле за натиск върху търговците

Промените в Закона за въвеждане на еврото, приети на първо четене, предизвикаха остри дебати. В основата на спора е идеята държавата да санкционира търговци за необосновано повишаване на цените в периода около приемането на единната валута. Докато целта е да се предотвратят спекула и инфлация, експерти предупреждават, че мерките са юридически неиздържани и могат да отворят поле за натиск върху бизнеса. В студиото на „Твоят ден“ адвокатите Антоан Атанасов от „Активни потребители“ и Незрет Бабучев анализираха рисковете.

Добрин Иванов: Законът за еврото трябва да бъде прецизиран, нека бизнесът бъде партньор, а не враг

Общественият страх, че цените ще се повишат рязко след приемането на еврото, провокира законодателни промени, целящи по-строг контрол върху спекулата. Ключов момент в законопроекта е възможността за налагане на солени глоби – до 1% от оборота – на търговци, които вдигат цените си необосновано. Според юристи обаче тази мярка е не само в разрез с принципите на пазарната икономика, но е и практически неприложима в сегашния си вид.

„Този страх накрая наистина ще доведе до покачване на цените заради мерки, които не отговарят на стандартите на една пазарна икономика, каквато ние имаме“, заяви адвокат Атанасов. Той подчерта, че Конституцията гарантира свободна стопанска инициатива и попита реторично кой и пред кого ще обосновава цените си.

Атанасов коментира, че ако някой бъде санкциониран за необосновано повишаване на цената на хляба, това най-вероятно ще се превърне в продължително съдебно дело.

Според него, вместо държавна регулация, трябва да се овласти потребителят. „Това, което се прави в момента, е за потребителя, а не с потребителя. Той трябва да има информация кое къде колко струва“, каза Атанасов. Той обясни, че в законопроекта се предвижда големите вериги да публикуват ежедневно данните си в машинночетим формат. Това би позволило на организации като Комисията за защита на потребителите (КЗП) да създадат платформа за сравнение на цените, с което потребителят се превръща в най-добрия регулатор.

Адвокат Незрет Бабучев също изрази съмнения в ефективността на предложените санкции. „За да падне една такава санкция в съда, трябва да имаме най-малкото една експертиза, която да каже дали по наредбата за ценообразуващите елементи те отговарят, или не отговарят“, обясни той. Бабучев подчерта, че в момента липсва както такава наредба, така и правомощия на министъра да създаде подобна подзаконова нормативна база, което прави санкциите лесно оборими в съда.

Той направи разлика между два вида регулация:

Косвена: Прилагана в ЕС чрез субсидии за производителите (например в земеделието), за да се гарантира евтина и обилна храна за всички като гаранция за социален мир.

Пряка: Предлага се в момента – с таван на цените или на надценката, но за да работи, е нужна ясна нормативна уредба.

„Когато стоките не са от първа необходимост, там няма регулатори, освен за качеството. Това е свободен пазар. Ако искате вдигайте цените до небесата, няма проблем, стига да има кой да ви купи стоката“, каза Бабучев, но уточни, че за основните стоки регулацията е задължителна.