В последните години това явление се забелязва все по-осезаемо в столицата

Градски топлинен остров е термин, отнасящ се за градска зона, която е значително по-топла от околните райони. Температурната разлика обикновено е по-голяма през нощта и е най-забележима, когато ветровете са слаби. Островът е особено осезаем през лятото и зимата. В последните години това явление се забелязва все по-осезаемо в София – най-гъсто населеният град в България.

Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните

Доц. Стелиян Димитров от Националния център за геопространствени изследвания и технологии в СУ сподели, че изследвания на този термин се провеждат от 2019 г., а методологията е била променяна.

"Видимо е, че градски урбанизирани територии са доста по-топли от намиращите се в покрайнините. Където имаме обширни паркинги, кръстовища, булеварди, сгради с енергийноефективни покриви - регистрираме много високи температури. Изследванията се правят непосредствено след залез слънце, но градските територии не изстиват и през нощта. Използваме високотехнологична безпилотна летателна система, със специална фотограметрична камера. В най-топлия ден през последната седмица температурата на кръстовище на бул. "Панчо Владигеров" в "Люлин" беше между 40 и 47 градуса. Сградите са по-слабо нагрети заради засенчването. Температурата на растителността в споменатия район беше с около 12 градуса по-ниска. Охлаждащият ефект от зелената инфраструктура е от способността ѝ да изпаряват влага, получена от почвата", съобщи Димитров в студиото на "Твоят ден".

Според него по-осезаемата топлина води до последствия - разходите за охлаждане се увеличават, а термичният комфорт намалява. 

43 градуса на сянка: Къде у нас измериха най-високата температура от началото на годината

На свой ред климатологът Христо Попов обясни, че сходно изследване е показало близки температури. "Точно над асфалта е най-горещо. Самият му цвят и физическите му свойства предпразполагат към по-бързото му нагряване. Изстиването се получава непосредствено преди изгрев слънце. На големи територии, особено в новите квартали, липсва озеленяване, вследствие на което се получава бързо прегряване. Парковете и растителността създават зони на охлаждане. Там почвите се нагряват по-бавно, а независимо каква е повърхността, когато имаме дървесна растителност, която засенчва асфалта, температурите са по-ниски. Различната грапавост и цвят на асфалтовата покривка могат да бъдат възможни решения на проблема с прекормерната нагрятост на повърхността", посочи Попов. И допълни, че важни фактори са и цветовете и материалите на жилищните сгради, които варират.

Повече гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни