Водната криза: История на провала

Лошо управление, корупция, неясна отговорност и непрозрачно финансиране. Това са основните причини, които доведоха до днешната водна криза в градове като Плевен и Ловеч. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов. Той коментира цялостният проблем с управлението на водите у нас и потърси отговорите на възможните решения.

По думите му, климатичната криза не бива да се използва за индулгенция по темата, защото тя е само катализатор, който усложнява ситуацията, но не е причина за недостига на вода.

"Причината е много лошо управление - на национално и на локално ниво”, смята Попов.

“Със сигурност включва и корупция. Включва фрагментирано управление и неясни отговорности. Но преди 30%-50% от България беше на режим на водата, сега е 5%. Напредък има. Навремето София беше на режим, но после решението беше концесия на една международна фирма и резултатът е София да има високо качество на водата, най-ниската цена в цялата страна и рязко намаляване на загубите по мрежата", заяви още Попов.

Един от важните въпроси, на които трябва да си отговорим, е въпросът как стигнахме дотук

"Може да кажем как стигнахме дотук, но и да кажем как останахме дотук. Плевен от край време е на режим. Да, правени са инвестиции, но те са правени на основата на европейски фондове, а това е фундаментална грешка. Ето - София не получава фондове и се оправя. Водата има ясен бизнес модел, европейското финансиране е грешен модел, не включва бизнес, а просто се усвоява. Еврофондовете са за неща, които нямат бизнес модел и имат социална тежест и са допълнително финансиране, а не основно”, коментира Попов.

Община Севлиево на строг воден режим – недостигът е 40%

Според бившия министър във ВиК сектора има фирми, които са специализирали и могат да свършат работа, но ситуацията не е като при строителството на пътища, където има съмнения, че шепа компании взимат големия пай от държавното финансиране. Това не е и основният проблем, според него, а по-скоро каква е ролята на държавата.

"Каква точно е ролята на държавата при управлението на водите? Тя не трябва да е пряка и директна. Дори фирмата да е държавна, министърът не трябва да се меси. Дали е държавна или частна не би трябвало да има значение. Тя се управлява от мениджъри и от специалисти. При нас е голям проблем директната намеса на политическите структури”, смята бившият министър.

По думите на Попов едно от възможните решения е концесионирането на сектора от частни международни компании, които знаят как да управляват процесите.

"Концесия не означава приватизация. Тя е отдаване на някой на дадена дейност за управление за определен период. В София концесията е за управление, а структурата си е на София. Тя инвестира в нея, а дружеството я управлява. Операторът инвестира в поддръжката. Управлението на загубите не означава само подмяна на тръбите, ние можем да ги подменим и пак да имаме проблем”, обясни той.

И все пак концесията не е решение, ако не се направи разумно.

Водната криза в страната: Какви са възможните решения след режимите в Ловеч и Плевен

"София остана с една от най-ниските цени на водата в България, макар да е вярно, че се снабдява гравитачно. Едно от нещата, които Софийска вода прави, е да прави процеса на добив на водата за добив на енергия и процесът е енергийно неутрален, това намалява разходите. Опираме до управленски решения и технологии. Концесията не е задължителното решение, защото ако дадете концесията на Ковачки, много вероятно е да проблемите да се задълбочават”, допълни Попов.

Как решава проблема светът?

Други страни използват обратна осмоза, за да се справят с водната криза. Това е метод, при който морската вода се пречиства чрез специални филтри, които задържат солта и другите вредни вещества.

Водата се засмуква чрез тръби, които са разположени навътре в морето. Те са направени така, че да не засмукват риби и други живи организми.  

Водата минава през филтри, които премахват пясък, кал и други големи частици. Това е основният етап. После се притиска през мембрани с много малки пори – 100 пъти по-малки от човешки косъм.

Само чистата вода преминава, а солта и замърсяванията остават.

Добавят се минерали, за да стане водата подходяща за пиене – например калций и магнезий.

Пречистената вода се изпраща по тръби към градовете и селата, където хората я използват за пиене, готвене и други нужди. Обратната осмоза прави животът в много страни възможен - конкретният пример за извличане на чиста вода е от Израел.

Правителството прие решение за създаване на Национален борд по водите

Но държавите, чиито собствен воден запас е пренебрежимо малък и с него не могат да съществуват, са много. Някои от тях с много по-тежки проблеми от Израел. Например Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия нямат почти никакви източници на чиста питейна вода. Всъщност данните на ООН показват, че 83% от населението на Близкия изток и Северна Африка живеят в условията на екстремен недостиг на вода. Освен процесът на обезсоляване, модерният свят е измислил и друго решение - т.нар. виртуален внос на вода без да се налага нейното транспортиране.

Когато една страна внася продукти, тя всъщност внася и водата, която е била използвана за производството им. Това се нарича виртуална вода – тази, вложена в отглеждането, производството или обработката на даден продукт.

Ако България внася 1 тон говеждо месо от Бразилия, тя всъщност „внася“ и над 15 000 литра вода, защото толкова е използвана за хранене на животното, почистване, обработка и транспорт. 

Хората по света се справят трудно с недостига на вода. България не е най-богатата страна в Европа по този показател, но ситуацията не е толкова сложна. Въпреки това воден режим има в Ловеч и Плевен, а не в Доха.

Проблемът е в цялостната стратегия за управление на водите. Светът средно губи по тръбите около 30% от водата, докато в България този процент е 60%. Това я поставя сред най-зле представящите се страни в Европа по този показател. Средната възраст на тръбите у нас е 36 години, а поддръжката е недостатъчна. Това означав, че на всеки 10 литра 6 литра вода се губи по трасето.